Много хора се плашат от дисковата херния, смятайки я за тежка присъда, но тя е лечимо заболяване. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ неврологът и председател на Българското дружество по мануална медицина и вертеброгенни заболявания д-р Мариета Караджова.
„Откакто магнитният резонанс стана по-разпространен, са правени много проучвания, включително и сред хора, които никога не ги е болял кръстът, и се оказва, че между 30 и 50% от тях имат дискови хернии. Т.е. човек може да си има дискова херния, да си я носи и да няма никакъв проблем с нея. Проблемът идва, когато са притиснати сетивни окончания за болка, но гръбнакът реагира с болка чак след като над 90% е декомпенсирал. Преди това можем да открием скритите симптоми със специализирано мануално изследване – сегментарно изследване на гръбнака. Така се установява скритата симптоматика преди да е декомпенсирал гръбнакът“, каза д-р Караджова.
Изследването открива актуалното дразнене на сетивните окончания за болка. „Затова моите пациенти, някои от които проследявам вече 20 години, преглеждам ги дори, когато са асимптоматични. На 6 месеца, на една година, откривам тази скрита симптоматика, третирам я с мануална терапия и тя се изчиства до нула. Като цяло пациентите се лутат много, понякога им се изписват само противовъзпалителни медикаменти, понякога са насочвани към рехабилитация. В острия период обаче е желателно да се сложи колан, защото намалява натоварването и укрепва коремната стена, която е една от причините гръбнакът да декомпенсира. Постепенно коланът се заменя с упражнения, които обаче трябва да се правят цял живот“, уточни д-р Караджова.
По думите й е необходимо да се промени двигателната култура при хората с дископатии, със и без операция, които да изградят нов двигателен механизъм на тялото, за да бъдат предпазени от повторни възпаления или оток на тъканите.
„Младите хора с проблеми в кръста, които посещават различни курсове за разтягане, трябва да са наясно, че ако нямат добър тонус на мускулатурата, която да компенсира и ограничи всички стави на тялото, те са по-флексибилни, отколкото трябва, и те по-лесно се уморяват и когато допълнително разтегнат тези връзки, това създава порочния кръг на нестабилността. Затова е добре да се прилагат т.нар. изометрични упражнения, които поддържат мускула в една дължина, в една позиция. Те най-силно заздравяват мускулатурата, тоест отвън чрез тези упражнения се ограничава движението на ставите, за да не минават те извън границите и да не се получава дразнене на сетивните окончания за болка“, каза неврологът.
Д-р Караджова увери, че операцията е много ефективна, но проблемът идва от това, че хората си мислят, че вече са излекувани. „Две грешки правят оперираните – едната, когато започват да се натоварват, сякаш никога не са имали проблем, а другата е, когато решат, че са половин хора и не трябва да се движат изобщо“, каза тя.
Целия подкаст може да чуете тук.
