Лечебни заведения са принудени да ограничат неспешните си дейности в края на всеки месец заради налаганите лимити. Това стана ясно от интервю на директора на УМБАЛ Пловдив д-р Георги Йорданов пред радио Пловдив.
Той посочи, че при 2500 приемани пациенти ежемесечно приходите на лечебното заведение са били в размер на 2,5 млн. лв. „Те ни позволяваха да „закърпим “дупките на болницата“, отбеляза д-р Йорданов. В момента при същия брой пациенти приходите са 0,5 млн. лв. по-малко. "Когато преди Нова година здравната каса ни изненада с едно допълнително орязване на бюджетите, нещата станаха трудни за разбиране, овладяване и обясняване на персонал и пациенти“, коментира още той във връзка с обявяваните едва в края на декември бюджети на лечебните заведения за същия месец.
„Много трудно е да обясниш на лекаря, че той трябва да спре да лекува в края на месеца, защото няма лимит да се заплати неговата дейност, а на пациента - че лечението му ще бъде отложено“, изтъкна директорът на УМБАЛ-Пловдив. Той отбеляза, че от 2015 година касата не е заплатила надлимитната дейност на болницата, като към момента тя възлиза на между 200 000 и 250 000 лв. „Хората в НЗОК не разбират, че тази дейност е спешна, неотложна, безотказна и съответно трябва да се заплаща. Ние сме буферът между касата и пациента. Притиснати сме между това да оказваме достатъчна, срочна и необходима медицинска помощ и изискванията на НЗОК да не надвишаваме определен месечен лимит“, отбеляза той. Заради лимитирането на дейността обаче в края на месеца болницата е принудена да ограничи дейността, като дори спира изцяло работата в някои звена, в които няма спешност, стана ясно от думите му.
Задълженията на лечебното заведение са близо 14 милион лв., информира още д-р Йорданов.
Той коментира и системата за пръстова идентификация, като я определи за унизителна и създаваща технически проблеми и даде пример с пациент, който се е чекирал с нея за повече от 20 мин. Директорът на УМБАЛ Пловдив обясни, че системата не дава възможност за обратна връзка в момента на регистрация и на практика дали пациентът е хоспитализиран се разбира едва ако НЗОК не заплати за неговото лечение. Според него много по-удачен вариант за контрол би била електронната здравна карта.
Д-р Йорданов коментира и ДДС ставката, като посочи, че тя трябва да бъде намалена и да е в размер на между 6-8% за различните консумативи, медикаменти и техника в здравеопазването.
Според него големите държавни болници не трябва да функционират като търговски дружества.
