Д-р Йолин Дончева: Транспортирането на малките пациенти е огромна отговорност, която приемам с отдаденост

Д-р Йолин Дончева е възпитаник на МУ – Пловдив, Пътя си в медицината е започнала като здравен асистент в Клиниката по урология в УМБАЛ “Св. Георги” и в Отделение по детска хематология и онкология към Клиниката по детски болести в същата болница.

В момента е специализант втора година към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Професионалните й интереси са в областта на злокачествените и доброкачествените хаматологични заболявания, редки болести, онкология и детски болести.

Д-р Дончева, как решихте да се посветите на детската онкохематология – една специалност, за която априори се приема, че е много тежка, най-вече с емоционалния товар, който съпътства лечебния процес?

Изборът ми да се посветя на детската онкохематология е резултат от дълбока лична и професионална ангажираност към каузата за живот и възстановяване. През годините, наблюдавайки как малките пациенти и техните семейства се борят срещу тежки заболявания, усетих, че именно в този процес мога да донеса надежда и подкрепа. За мен е вдъхновение да видя как децата успяват да преодолеят болката и да възвърнат радостта от живота, дори в най-трудните моменти.“

Разкажете за първите си стъпки и първите си учители в клиниката в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ.

Първите ми стъпки в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ бяха изпълнени с възхищение и много учене. Работата с опитни и отдадени колеги ми дава солидна основа, върху която да изградя уменията си. Учителите ми не само споделят своя опит и знания, но и ме насърчават да развивам собствен стил на комуникация с пациентите и техните семейства, който се базира на човечност, внимание и професионализъм.

Често придружавате малки пациенти до клиники в чужбина, какво е усещането да поемете отговорността за малкия човек по време на транспорта? Как протича транспортирането, усещате ли подкрепа и от екипажа, как съумявате да овладеете тревогата на родителите?

За мен транспортирането на малките пациенти е не само професионално предизвикателство, но и огромна отговорност, която приемам с пълна отдаденост. Работата с обучен реанимационен екип позволява да се осигури максимална безопасност и грижа. Това са високо квалифицирани специалисти, преминали обучение за авиационно транспортиране на пациенти, които гарантират стабилността на детето през целия път. Родителите често изпитват тревога, но когато виждат организираността на целия екип, усещат, че детето им е в най-сигурните ръце. В процеса винаги се обръщам към човешката страна – разговарям с родителите, успокоявам ги и обяснявам подробно целия процес, за да намаля тяхната тревога и несигурност.

Работите с колеги от цяла Европа и не само, какво е нивото на българската детска клинична онкохематология? Имате ли съвместни научни разработки и публикации?

Българската детска клинична онкохематология се развива с бързи темпове, благодарение на усилията на множество професионалисти и международни партньорства. Като екип участваме в редица съвместни проекти и научни разработки, които допринасят за подобряване на диагностиката и лечението. Тези инициативи не само обогатяват нашите знания, но и засилват връзките ни с водещи европейски и световни центрове.

Към кои теми и проблеми от специалността са насочени Вашите професионални интереси?

Моите професионални интереси се насочват към иновативни методи за диагностика и лечение на хематологични заболявания в детската възраст, както и подобряване на качеството на живот на пациентите. Интересувам се от новите терапевтични подходи, които предлагат по-висока ефективност и по-малко странични ефекти, както и от индивидуализираната медицина, която позволява лечението да бъде съобразено с генетичните и биологичните особености на всеки пациент. Също така, имам интерес към научната дейност и международното сътрудничество. Вярвам, че обмяната на опит и участие в съвместни изследвания с водещи специалисти от Европа и света е ключова за напредъка на детската онкохематология в България.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Свободното време за мен е възможност да се възстановя и вдъхновя за нови предизвикателства. Обичам да чета книги, които разширяват кръгозора ми – от класическа литература до съвременни произведения. Хобитата ми включват пътувания и откриване на нови места, както и слушане на музика, която успокоява ума и сърцето.

Кое е любимото Ви време от денонощието, онези часове, които Ви носят истинско спокойствие и минути за размисъл?

Харесвам онези моменти, в които денят започва бавно – с чаша кафе, любима книга или просто време за себе си. Тези часове ми дават възможност да се заредя с енергия и да събера мислите си, преди динамиката на ежедневието да ме погълне.

И един последен въпрос – работата с деца помага ли Ви да съхраните детското у себе си?

Без съмнение, работата с децата ми дава възможност да запазя вътрешното си дете – това е енергия, оптимизъм и непринуденост, които често се губят в ежедневния стрес. Тези моменти ми помагат да се усмихвам, да се наслаждавам на малките радости и да запазя истинското усещане за живот и мечти.