Д-р Илия Цеков е началник на Лабораторията по вирусология в ДКЦ „Софиямед“. Завършва медицина през 2007 година в МУ – София. От 2008 до 2011 г. е докторант в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). В Лабораторията по молекулярна вирусология на центъра работи под ръководството на проф. Златко Кълвачев.
В края на 2012 г. придобива специалност по вирусология. Работи като лекар вирусолог във ВМА до края на 2014 г, а след това участва при създаването и е назначен като специалист в Лабораторията по вирусология към Университетски комплекс „Софиямед“. Ръководи лабораторията от началото на 2017 г. Научен редактор е на списание Biotechnology & Biotechnological Equipment в периода 2009-2014 година. Научните му интереси са в областта на клиничната и експериментална вируслогия, онковирусологията и молекулярната диагностика. Участва и в клинични проучвания.
Днес разговаряме с д-р Цеков по темата за грипа и опасностите, които крие за здравето студеният сезон. Кои вируси ни атакуват в късната есен и през зимата? Какви последствия за здравето могат да имат вирусните инфекции? Защо не трябва да забравяме правилата на добрата хигиена? Отговор на тези и други въпроси ще намерите в интервюто, което д-р Цеков даде специално за читателите на Zdrave.net.
Д-р Цеков, преди да сме отворили разговора за сезонния грип и щамовете, които ще ни „гостуват“, Ви моля да се спрете накратко на темата за парагрипните вируси. Какви са техните особености и какви състояния могат да причинят те?
Парагрипните вируси, както и самото им име подсказва, са причинители основно на грипоподобни заболявания. Характерно за тях е по-леката изява на симптоми в сравнение със заболяванията, причинявани от различните щамове на грипните вируси. От парагрипни вируси се засяга главно дихателната система, като заболяването при различните хора може да протече в много широки вариации – от лека настинка с хрема, неразположение и леко болезнено гърло, до тежки бронхити и дори бронхопневмонии. Много чест симптом е кашлицата, като особено характерно при нея е, че е суха и мъчителна и често доста продължителна, до няколко седмици след „отшумяване“ на заболяването.
Логично е да Ви помоля да се спрете накратко и на още една група вируси, с които се срещаме често, особено в по-хладните месеци, а именно риновирусите?
Действително, самостолятелното прилагане на профилактични и лечебни средства крие рискове, особено ако става дума за лекарствени препарати или хранителни добавки със съмнителен произход. В идеалния случай е добре препоръките за укрепващи имунният отговор средства да дойдат от съответен специалист. Все пак има и относително общовалидни съвети, каквито са препоръките за пълноценен режим на хранене и прием на качествени хранителни продукти. Особено важно за имунната система е набавянето на някои витамини (особено витамин С) и микроелементи (селен, магнезий, цинк и др.). Препоръчва преимуществено да се приемат с храната от естествени продукти (зеленчуци, плодове, натурални сокове, яйца, мляко и т.н.), а по-преценка на специалист – и с определени медикаменти и хранителни добавки. След консултация следва да се извършва и евентуална ваксинопрофилактика и приложение на специфични имунни модулатори (например бактериални лизати).
Специалистите твърдят, че имунизираните хора не са напълно защитени от грипния вирус, но ваксината помага за по-лекото протичане на усложнения, ако такива се появят. Моля да обясните на какво се дължи това?
Благодарение на изразената си склонност да се променят грипните вируси са просъществували и най-вероятно ще продължават да циркулират още дълго време, а описания на епидемии, силно напомнящи за грипни датират от векове. Именно високата степен на изменчивост при грипните щамове е и една от основните причини всяка година да има нова ваксина, която се стреми да отрази настъпилите промени във вируса. Затова и технологията за получаване на противогрипна ваксина е такава, че след поставянето и се очаква ваксинираният човек да изгради защитни антитела срещу определени грипни варианти, които са близки, но няма как да са напълно идентични с очакваните да циркулират болестотворни щамове. Тази година например, във ваксината са включени 4 конкретни щама. Два от тях са променени от миналогодишната ваксина и целят изграждане на защита срещу тип А грипни вируси. Другите 2 компонента са насочени към тип В грипни вируси и са запазени непроменени. Именно препоръка от СЗО за актуализация на ваксината бе и една от причините за забавяне в производството й в световен мащаб. А по-топлата и мека есен тази година, макар да благоприятства разпространеннието на някои вируси, даде възможност да се компенсира забавянето в производстовото на тазгодишната противогрипна ваксина. Това обстоятелство по-скоро намали честотата на възникване на респираторни заболявания и като цяло отдалечи във времето идването на вълната от грипни и грипоподобни заболявания.
Освен това, един от основните фактори за заразяване, развиване на болест и нейната тежест е взаимодействието между конкретните вирусни щамове, с които човек влиза в контакт и изградените антитела от ваксината. Разбира се, значение имат и редица други фактори като моментното състояние на имунната система, имунологичната памет от предходни боледувания с грип, пълноценното хранене, наличието на предразпологащи фактори (например някои хронични заболявания) и т.н. Затова е невъзможно да се гарантира, че поставяне на противогрипна ваксина ще предотврати настъпване на заболяване. Но световните проучвания поклазват, че обикновено сред ваксинирани значително по-рядко настъпва заболяване или то протича по-леко и с по-малък риск от развитие на усложнения.
Освен грипните вируси и тези, на които се спряхте дотук, кои други групи вируси са характерни за студения сезон?
Описани са множество вирусни групи, които причиняват дихателни заболявания при хората и едва ли ще мога да бъда изчерпателен и достатъчно подробен. Такива патогени могат да бъдат парагрипните вируси наподобяващи грип и често проявяващи се с оплакване от суха и мъчителна кашлица; някои аденовируси, които причиняват тежки инфекции на долните дихателни пътища; също широко разпространените риновируси с най-честата си проява от хрема, за които вече стана въпрос.
Същото се отнася и за други определени видове от огромното семейство на ентеровирусите, често с трудна за разпознаване проява, но понякога и с характерни обривни прояви, освен това грипните типове за които вече стана дума; респираторният синцитиален вирус често причиняващ бронхиолит при най-малките деца. Не може да се пренебрегнат и коронавирусите с потенциала им да причиняват животозастрашваща дихателна недостаъчност. Има го и човешкият метапневмовирус, някои полиомни вируси, парвовируси и т.н., а списъкът ежегодно нараства. По тази причина, естествено не претендирам да съм изчерпателен.
Всяка година тези вируси циркулират сред хората, а редица фактори през студения сезон създават предпоставка за по-лесното им разпространение и по-лесното развитие на заболяване. Не бива да се забравя, че когато казваме респираторно заболяване, то не е само болест на белите дробове или на носната кухина или на гърлото. Боледува човека в съвкупната си цялост, а конкретното взаимодейстие между патоген и макроорганизъм води до поява на дадена болест. Затова именно цялостният начин на живот е особено важен за появата и тежестта на протичане на дадена болест.
Ако можете да дадете една обобщена препоръка за поведение през този период, на какво бихте поставили акцент?
В духа на миналия въпрос най-общо бих казал, че акцента преди всичко е в начина на живот – добро хранене и добра хигиена (проветряване, добро и често измиване на ръце, евентуално маски за лице, които редовно да се сменят), някои полезни или вредни навици (респективно спорт и тютюнопушене). След това идва и навремнно потърсената консултация със специалист, ранната и правилно проведена диагностика, като не бива да се забравя, че освен вирусите, различни бактериални патогени са също чести и не по-малко съществени причинители на дихателни заболявания. Допълнително картината се усложнява и от относително честите смесени инфекции между вируси и бактерии, както и между различни вирусни патогени. За финал обаче, отново бих изтъкнал, че възможностите на човешките съпротивителни сили са с огромен потенциал, и именно начина на живот може да е малкото което да помогне болестта да не се развие или да протече по-леко.