Д-р Заимов: Най-убийственото нещо за системата на здравеопазването са лимитите

Д-р Александър Заимов е зам.-председател на Столичната колегия на БЛС. Работи като уролог в Александровска болница и е един от най-известните специалисти по андрология. Той отговори на въпросите на Zdrave.net за готвения проект за столична здравна карта, за предстоящите избори за ново ръководство на СЛК, както и за новия Национален рамков договор.

Д-р Заимов, вие сте част от комисията, която изработва проекта за столичната здравна карта. На какъв етап е той?

Първото заседание мина, в понеделник ще е второто, на което ще се опитаме да сглобим проекта. В последния момент се получи заповедта на министъра на здравеопазването и не разполагаме с много време.

Какви са исканията на Столичната колегия на БЛС?

СК на БЛС настоява за увеличаване на броя на леглата в София. Първата причина за това е, че в столицата се извършват 1/4 от големите хирургични интервенции в страната. Второ – половината пациенти, които минават през софийските болници, са хора от други региони. Трето – тези данни, които статистиката подава, не са актуални, защото отчитат само регистрираните в София и то към 2016 г. Ако не ме лъже паметта, това са 1 200 000 души. На практика градът, по наши оценки, е към 2 000 000 души – хора, които живеят и работят в София. Би било абсолютно неправилно и немотивирано да се намаляват леглата на столицата.

Има идея да бъдат извадени ведомствените болници от списъка на софийските лечебни заведения. Какво мислите за това?

Има такова нещо, но не виждам как може да стане. Тези болници освен, че са ведомствени и получават финансиране по друга линия, те имат и договор с НЗОК. Здравната карта фактически третира броя необходими легла и въз основа на нея, след това, ще бъдат сключени договорите с Касата. Това е старата идея на Петър Москов, която беше, че след приемането на Здравната карта, която няма да е информативна, а задължителна, ако броят на реално съществуващите легла към момента надхвърля тези, които са необходими, НЗОК може да откаже да сключи договор с някои лечебни заведения, което означава автоматичен фалит за тях. Към момента нагласата в комисията за Здравната карта е да бъдат запазени тези легла, които съществуват, а в някои специалности като акушерство и гинекология и педиатрия, където леглата са по-малко от предвидените, да се поиска увеличение.

Това означава да бъдат разкрити нови отделения във вече съществуващи болници или да бъдат отворени нови болници?

Това означава и разкриване на нови отделения и нови дейности, и разкриване на нови здравни заведения. Мисля обаче, че София вече е достигнала капацитета на лечебните заведения. Друг въпрос е по-важен. Има една наредба, качена на сайта на МЗ за обществено обсъждане, която регламентира реда, който ще определя кои болници ще сключат договор с Касата. Тя се базира на Здравната карта. Проблемът е, че отново има голям хаос в системата. Здравната карта, тази наредба и Наредбата за основния пакет дейности, които Касата финансира, трябваше да бъдат приети и обнародвани преди подписването на НРД 2018. Всички тези документи не са факт към момента. Срокът за обсъждане на наредбата за основния пакет изтече на 28 февруари и още не е публикувана. Здравната карта още не е приета и Наредбата за реда, по който болниците ще подписват договор с Касата, също не е приета. Т.е. ние имаме подписан рамков договор, но тепърва този договор трябва да се преформатира през тези наредби. Това създава огромен проблем, защото после лечебните заведения могат да водят дела срещу НЗОК и МЗ.

Как може да бъде преформатиран рамковият договор?

Не може. Той е подписан. От друга страна се оказа, че парите, които са заложени в него, не са добре пресметнати и от тях ще се вземат 135 млн. лева, с които да се разплатят задълженията към чуждите каси. Тези пари ще бъдат взети фактически от парите, определени за болнична помощ. Това, което ще се случи е, че Министерството и Касата силово ще налагат волята си, друг е въпросът как БЛС може да се противопостави на това.

Предстои отчетно-изборно събрание на Столичната колегия на БЛС, какви са очакванията Ви?

Към момента се създадоха доста нови дружества в лечебни заведения, в които досега нямаше и виждаме повишен интерес на колегите към Лекарския съюз. И по-специално в София. Знаете, че съм обявил своята кандидатура за председател на колегията отпреди няколко месеца. Сега се обявяват постоянно нови кандидатури. Това, което знам е, че ще се кандидатират д-р Ленков и проф. Раденовски. Мисля, че ще има битка и няма да е лесна. Вече шеста година участвам в управлението на Столичната колегия като зам.-председател по болнична помощ. Натрупал съм достатъчно опит. Мисля, че досега съм успявал да работя за доброто на колегията.

Какво бихте променил в работата на колегията?

Като цяло СК на БЛС работи добре. Не смятам, че са необходими промени като цяло. Това е най-голямата колегия в България, обединява около 8000 лекари. Ако сме единни и се обединим, можем да влияем върху поведението на БЛС като цяло. И досега гласът на Столичната колегия се е чувал винаги, но смятам, че просто трябва да си заемем мястото, което ни се полага като представители на една четвърт от лекарите в България.

Смятате ли, че е нужна промяна в политиката на БЛС като цяло?

Това, което трябва да се случи, е БЛС да завоюва отново доверието на своите членове. Защото Лекарският съюз може да бъде силен и гласът му да бъде чуван, ако членовете стоят зад него. Когато един човек на ръководна позиция в съюза тропа по масата и плаши опонентите си с нещо, трябва да е сигурен, че колегите застават зад него. Лекарите наистина са едно много силно съсловие и ако са обединени и се научат как да отстояват правата си, ще бъде само в тяхна полза.

Ръководството на БЛС заяви, че е постигнат голям успех с НРД 2018...

Увеличени са цените на клинични пътеки, но при положение, че сега ще се вземат от този бюджет пари, за да бъдат разплатени задълженията с чужди каси, това ще рефлектира и върху броя на пациентите в болниците. В този рамков договор обаче е вкарана и една клауза, че НЗОК определя лимит на болницата и всеки месец болницата трябва да се отчита с фактура. Стойността на фактурата над лимита няма да бъде приемана от Касата, което значи, че тази надлимитна дейност изобщо няма да бъде регистрирана и болниците няма да имат възможност да си търсят по съдебен път парите от Касата. Досега Касата приемаше отчета за надлимитната дейност, правеше проверка и когато проверката установеше, че болницата коректно си е свършила работата, имаше опция, макар и трудно, тази дейност да се заплати. Сега тази опция вече я няма. Според мен това поставя болниците във висок риск. Тези болници, които разчитат на себе си, ще трябва се съобразяват с лимита и да спират приемането на пациенти, а пък големите болници, които не могат да връщат пациенти, ще трябва да генерират загуби.

Защо системата ни здравеопазване не работи добре?

За мен най-убийственото нещо за системата на здравеопазването са лимитите. Това всъщност лишава пациента от правото да избира къде да се лекува. Това, което прокламираме като основна ценност на тази система е, че пациентът си избира къде да бъде лекуван, а Касата заплаща за неговото лечение. Реално обаче Касата определя коя болница колко пациенти може да лекува и въпросът е приключен.