Д-р Димитър Черкезов: Един лекар трябва да има дързостта и смелостта да владее всички аспекти на специалността си

Д-р Димитър Черкезов е завършил Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. Провежда първия цикъл на медицинското си образование в Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия. Завършва с отличие медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и придобива втора специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.

Професионалните му интереси са насочени към клиничната дерматология, естетичната дерматология и венерологията. Притежава множество допълнителни квалификации и е преминал различни практически обучения в сферата на клиничната и естетична дерматология в България, Белгия, Франция, Италия, САЩ, Чехия, Грузия и Германия.

Редовен участва и презентира в български и международни семинари и конгреси. Автор и съавтор на над 40 научни публикации в сферата на дерматовенерологията, общественото здраве и здравния мениджмънт. Член е на Български лекарски съюз, Българско дерматологично дружество (БДД), Европейската Академия по дерматология и венерология (EADV), Межународният Съюз срещу Сексуално Предавани Болести (IUSTI).

Д-р Димитър Черкезов е началник на Отделение по кожни и венерически болести в МБАЛ „Света София“

Д-р Черкезов, обичате ли да мечтаете? Кое време на денонощието е Вашето време – за мечти, за размисъл, за планове?

За да бъда максимално откровен – не съм от най-големите мечтатели. По-скоро си поставям цели, които трябва да се изпълнят в краткосрочен или дългосрочен план. Работя за това последователно. Бих казал, че съм човек на действието. Разбира се, това не означава, че нямам мечти, но те са свързани с бъдещето и се надявам един ден да се осъществят. Времето на денонощието, което е моето време, е винаги вечер и дори в малките часове.

Какви следи остави у Вас следването Ви в Германия? Имате ли и до днес приятели от това време, поддържате ли връзка с преподаватели?

Следването там остави в мен смесени чувства. На първо място коренно различният начин на живот, който смятам за крайно еднообразен и скучен. Различен начин на обучение, различна система на оценяване и прочие. Въпреки това, имаше много интересни неща, които един студент по медицина в България, за съжаление, не може да види към настоящия момент. Да се надяваме, че в бъдеще, липсите на добра обучителна база и цялостна настройка на преподавателите към учебния процес в България, ще тръгнат в по-добра посока.

Разбира се, че имам приятели от онова време, вече изглежда толкова далече, но поддържаме постоянна връзка с тях. С преподаватели по-скоро не, защото в тази държава дистанцията между преподаватели и студенти, и въобще дистанцията между хората е огромна, което е и голям минус за комуникацията и общуването. Създаването на взаимоотношения е силно ограничено. А и все пак, въпреки всички опити за изчистване на имиджа в последните 30-40 години, в Германия винаги си оставаш чужденец за местните, особено в източната част. Определено, имаше позитивни и негативни моменти, както във всяко едно следване. Но там научих и много житейски уроци, за което съм благодарен.

Кога решихте да станете дерматолог? Само семейната среда ли Ви помогна за този избор?

Винаги съм харесвал тази специалност. Може би самият факт, че реших да стана лекар, донякъде предначертаваше съдбата ми в професионално направление. Тук искам да подчертая две неща, а именно, че никога никой в семейството ми, не ме е „заставял“ да бъда лекар, нито пък дерматолог. Реших да стана лекар приблизително 2 години преди да завърша средното си образование, а реших да стана дерматолог някъде в 4-ти курс, вече бях към края на следването си в Медицинския факултет на Софийския университет. Ако трябва да съм честен, въпреки че баща ми е лекар-дерматовенеролог с дългогодишен стаж, той не настояваше, да вървя точно по неговите стъпки и да взема неговата специалност. Той по-скоро ме съветваше да се ориентирам към кардиология или образна диагностика. В крайна сметка проведохме разговор, в който аз ясно заявих своето предпочитание. Освен това, разговарях и с един от преподавателите си по онова време– големият образен диагностик доц.д-р Захари Тончев, който ми каза, че „да продължиш специалността на родителя си в медицината, е като да продължиш рода си“. Тези думи силно ме докоснаха и ме накараха да взема това решение.

Кои са учителите Ви в специалността?

Най-големият ми учител е моят баща проф.Тодор Черкезов, на него дължа основите на дерматовенероголията. Другият голям мой учител, който ме запали по време на студентските ми години по тази специалност беше доц.Кирил Праматаров - изключителен интелект, изключителен лекар и преподавател, който, за съжаление вече не е сред нас. Всички мои учители по време на моята специализация – големият проф. Николай Цанков, мой основен ментор и научен ръководител, доц.Развигор Дърленски, доц. Иван Богданов, проф. Здравка Демерджиева - са хората, от които съм научил всичко, което знам в тази професия. Благодарeн съм на всеки един от тях.

Имате ли обяснение защо много рядко хората, които имат дерматологичен проблем, го свързват с общото си здраве и се фокусират единствено върху „видимото“, без да допускат, че има по-дълбока причина за заболяването им?

Тук е много важно да отбележим, че на кожата не трябва да се гледа като на една обикновена фасада на нашия организъм. Кожата е най-големият орган в нашето тяло – два квадратни метра. Затова трябва да се отнасяме сериозно към нейните проблеми и да обръщаме внимание навреме. Все повече се проучват различни кожни заболявания като системни заболявания, а не само изолирани състояния на кожата. Един прекрасен пример е псориазисът. Това социалнозначимо заболяване, разпространено и в нашата страна беше описано като системно, а редица статии и книги бяха представени от проф.Николай Цанков и неговия колектив в страната и особено в чужбина, където получиха широк позитивен отзвук от дерматологичната общност. Освен това, бележитите български професори и изследователи – Никола Ботев Златков и Владимир Андреев преди години издават книгата „Кожни прояви при вътрешни болести“, която описва много заболявания от други специалности, имащи кожна изява, както и много кожни симптоми, които са част от симптомокомплексите на някои вътрешни заболявания.

В тази връзка често ли се случва пациентите да се изненадват, когато назначавате изследвания или търсите консултация с друг специалист?

Не бих казал, че се изненадват, защото повечето пациенти се доверяват на своя лекар и съдействат, активно търсейки причините за своето заболяване, както и опциите за лечение. Дерматовенерологията има тясна връзка с широк спектър от специалисти и е необходимо лекарите от нашата специалност да следват този мултидисциплинарен подход, за да попълнят всяко парче от пъзела на кожните заболявания.

И другият аспект – търсят ли Ви често колеги от други специалности за консултация?

Дерматовенерологията е много интересна специалност, защото разчита изключително на клиничния преглед. Ние можем да поставим диагноза само при огледа на пациента, или с единствен инструмент – лупа или дерматоскоп. Това често не бива осъзнато от пациенти и колеги от други специалности. Често у тях се появяват съмнения дали това наистина е правилната диагноза с един поглед. Но тук важи до голяма степен и великата максима на Гьоте – „Човек вижда толкова, колкото знае“ . Колегите от другите специалности често ни търсят, за да потвърдят или отхвърлят дадено свое съмнение.

Кои дерматози зачестяват в последно време и на какво се дължи това?

Дерматозите винаги са разнообразни в ежедневната практика, като за по-честите има определена сезонност. Например в настоящия зимен сезон се наблюдават повече проявите на кожна сухота и всички, свързани с нея дерматози – екземи по ръце и тяло, студови уртикарии, обостряния в атопичния и себорейния дерматит и др. Разбира се, алергичните контактни дерматити предстоят с настъпването на пролетно-летния сезон, както и всички дерматози, пряко свързани с UV-лъчението.

От научна гледна точка как може да се обясни фактът, че етиологията на псориазиса например все още остава загадка, независимо от някои пробиви в лечението му с модерните биологични терапии?

Етиологията на псориазиса се проучва ежедневно. Тъй като е свързана с множество генетични и имунологични фактори, тя не може все още да бъде напълно разшифрована. Въпреки това, в наши дни, в науката има най-голям брой привърженици на генетичната или наследствената теория. Според нея псориазисът е многофакторно заболяване, което се обуславя от няколко патологични гена, локализирани в една или повече хромозоми т.е. това е полигенно заболяване. Важна отключваща роля играят провокиращите фактори, които могат да бъдат вътрешни и външни.

Съвременните биологични тереапии показват все по-добри резултати, като по-новите молекули доминират в значителна степен в профила си на ефективност и безопасност над по-старите. Към момента от групите на моноклоналните антитела, в България има 6 препарата, всеки с неговите предимства и недостатъци. Повечето показват много добър ефект и сравнително добри периоди на ремисия на заболяването. Много надежди има и по отношение на JAK-киназите. Също така с интерес се очакват и повече проучвания за S1P-агонистите, както и ROCK-1 и 2 инхибиторите за лечение на псориазис.

Кои нерешени проблеми в дерматологията ще получат своето научно обяснение в обозримо бъдеще благодарение на напредъка на науката и технологиите?

С напредъка на науката вярвам, че много от кожните заболявания ще бъдат „разкрити“ – техните етиологични, патогенетични фактори, а с напредъка на технологиите – вариантите за тяхното лечение. Едно от най-обсъжданите заболявания в тази връзка е псориазисът. Разработват се все по-детайлни проучвания, както и диагностично-терапевтични възможности с нови и нови молекули, които да се надяваме в бъдеще, че ще достигнат такъв връх, че тази болест да може да се лекува напълно. Разбира се, очакваме сериозен напредък и в някои от другите автоимунни кожни дерматози като лупус еритематодес, склеродермия, витилиго и други.

Какви са стремежите Ви за професионално развитие?

За мен е важно да актуализирам своите познания постоянно. Затова се стремя да посещавам научни форуми и конгреси в страната и чужбина, защото ако един лекар не следи изкъсо новостите в своята специалност, то той в един момент може да се окаже безпомощен пред пациентите си, когато има сложни за решаване проблеми. Освен това, смятам, че науката в медицината е нещото, което може да даде отговорите на много въпроси и се стремя да участвам активно в нея, представяйки клинични случаи и проучвания на научни форуми, както и публикувайки научни статии в списания в страната и чужбина.

Подготвям своята научна докторска дисертация с амбицията, че съвсем скоро тя може да бъде реализирана, а с нея и една от другите ми цели в дългосрочен план – преподавателската работа.

Според мен един лекар, от която и да е специалност, трябва да има дързостта и смелостта да владее всички аспекти от нея. Конкретно в дерматовенерологията – можем да отличим клиничната, хирургичната и естетична компонента.

В днешно време много завършващи специализанти, за съжаление предпочитат да пропуснат първите две. За мен е важно да бъда компетентен във всички аспекти, свързани със специалността ми и в дългосрочен план съм си поставил за цел усъвършенстване във всяка една от тези, да ги наречем – „течения“ в дерматолгоията.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Любимите ми занимания са свързани на първо място с моето семейство – това е най-важното в моя живот. Винаги се стремя да бъда край тях и да прекарваме забавно време заедно. Голям фен съм на футбола и следя отблизо всичко, случващо се във футболния свят, за съжаление поради ангажираност, вече имам време само за любимите си отбори, а не толкова за повечето интересни футболни мачове. Въпреки това успях да изгледам голяма част от мачовете на последното световно първенство!

Обичам много и българската литература – нашата класика – любимите ми писатели са Алеко Константинов, Елин Пелин, Иван Вазов. Почти всичките им произведения са актуални и в днешни дни, което е показателно за гениалността на тези бележити наши творци. От чуждестранните бих отличил Гьоте, Мигел де Сервантес, Дж.Р.Толкин.

Коя е любимата ми книга? Труден въпрос – от българските - „До Чикаго и назад“, а от чужестранните – „Дон Кихот“.

Фен съм на музиката и също следя почти всичко, което се случва в света на музиката, слушам всякакви видове музика и не мога да отлича конкретни произведения, защото са много. За съжаление, в последните години музиката се превърна повече в шоубизнес, отколкото изкуство, което е крайно разочароващо.
Обичам да пътувам, особено с кола, и да посещавам различни забележителности в страната и чужбина.

Коя е любимата Ви максима, философията, която Ви е най-близка?

Любимата ми максима е на Гьоте „Es ist nicht genug zu wissen, man muss auch anwenden, es ist nicht genug zu wollen – man muss auch tun”. В превод - „Не е достатъчно да знаеш, трябва и да го прилагаш, не е достатъчно да можеш – трябва и да действаш“. Когато прекрачих прага на класната стая в Езиковата гимназия в Кърджали за първи път, първото нещо, което ми направи впечатление беше тази сентенция, изписана редом до лика на автора си над учебната дъска. Учителката ми я преведе и тези думи ме впечатлиха дълбоко. Двадесет години по-късно се стремя да следвам тази максима в живота и работата си. Това, което е най-близко до мен като философия е, че за да получиш – трябва да дадеш всичко от себе си. Трябва да се раздадеш докрай за всяка една кауза, която си заслужава, и не на последно място – да правиш добро, за да бъдеш уважаван.

Връщате ли се често да преглеждате в родния си град, както беше при прегледите по програмата на Столичната лекарска колегия на БЛС?

В последните няколко месеца, поради липса на време, нямам възможност да се връщам толкова често, колкото би ми се искало, но за мен винаги е удоволствие да видя другата част от моето семейство, както и да преглеждам пациенти. Искам да дам най-висока оценка на прекрасна инициатива на Столичната лекарска колегия на БЛС, в която взех участие, заедно с лекари от други лечебни заведения -да прегледаме децата на Кърджали и областта и да обърнем внимание на тяхното здраве и проблеми. Затова изказвам трибуната да поздравя д-р Асен Меджидиев и д-р Катя Захариева, които тогава, в качеството си на ръководство на СЛК, бяха основните организатори на тази инициатива. Смятам, че трябва по-често да се организират подобни прояви в цялата страна, които биха спомогнали за подобряването на детското здравеопазване в България.

Кои са любимите Ви места за разходка в Кърджали и околностите?

Освен в самия град, в който обичам да прекарвам повечето от времето си, една от любимите, дори може би най-любима дестинация в околностите е язовир Кърджали. Това е магнетично място, с уникални природни дадености, което всеки българин трябва да посети. Разбира се, в нашия край има и много други запомнящи се места – древният Перперикон, Каменните гъби, Каменната сватба, Дяволският мост и още много други. Източните Родопи са едно прекрасно място, което се отличава с прекрасна природа и добри, гостоприемни хора, които живеят в мир и разбирателство. Обичам да се връщам там и да бъда сред тях.