Д-р Десимира Миронова е специалист ендокринолог, отскоро част от екипа на УМБАЛ "Лозенец". Завършила е медицина в МУ- София през 2012 г. Работила е във ВМА и УМБАЛ "Св. Анна". Има специализации в Дания и Австрия.
Д-р Миронова, какво Ви привлече в ендокринологията, защо решихте, че тя е Вашият професионален път?
Когато завършвах Медицинския университет-София, знаех, че искам да работя в областта на вътрешните болести, защото едно от нещата, на които най-много държа е комуникацията с пациента. Хроничните пациенти, които имат ендокринологични заболявания, ти стават близки по особен начин, защото в годината се чувате и виждате по няколко пъти. Това, заедно с факта, че специалността е иновативна и предполага интегриране на нови диагностични и терапевтични подходи, бяха водещи при избора ми на специалност.
Кои са учителите Ви, на които дължите най-много за формирането Ви като личност и професионалист?
В целия си път на обучение и кариерно развитие имах невероятния късмет да се уча и да работя с утвърдени в областта си специалисти. Като ги изброявам поименно, рискувам да пропусна някой, но не мога да не спомена моите първоучители в специалността от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА-София с ръководител проф. Ивона Даскалова, както и мястото, в което се сблъсках с различни клинични предизвикателства - Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛ „Св. Анна“ с ръководител проф. Димитър Раев. Разбира се мои учители през академичния ми път са проф. Надка Бояджиева, доц. Теодора Ханджиева-Дърленска и много други.
През цялата COVID пандемия бяхте на първа линия заедно с Ваши колеги в болница „Св.Анна“. Какво ще запомните от това време?
Да, наистина с колегите имахме богата палитра от емоции в този толкова труден за цялото ни общество период. Независимо от множеството препятствия, пред които бяхме изправени в борбата с този непознат до момента вирус, ние заедно успяхме да формираме един екип-мечта. Помежду си се шегувахме, че сме самоорганизиращ се екип и както по-късно се оказа, имало такъв термин в мениджмънта. Всъщност ние бяхме мултидисциплинарен екип, съставен от специалисти в различни области – ендокринолози, неврохирурзи, невролози, уролози, кардиолози, гастроентеролози. Беше много тежко, но постигнахме резултати, които ни донесоха морално удовлетворение и всеки път, когато се срещнем, си припомняме с усмивка тези времена.
Кои области на ендокринологията са най-привлекателни за Вас?
За мен като цяло ендокринологията е привлекателна област със своя лабиринт от взаимозависимости между отделните заболявания. Разбира се, много голям е процентът на пациентите с метаболитни заболявания, захарен диабет, който е пандемия, с която продължаваме да се борим ежедневно, както и голямото ми удовлетворение от резултата на лечението на фертилни нарушения при мъжете и жените.
Как виждате професионалното си развитие в бъдеще?
От месец насам направих важна крачка в професионалното си развитие като станах част от екипа на Университетска болница „Лозенец“, където срещнах висококвалифицирани колеги с опит и експертиза в работата, както у нас, така и в чужбина. Надявам се този техен опит да помогне и в моето бъдещо развитие като специалист, защото в медицината човек се учи всеки ден.
Кои са любимите Ви занимания за свободното време?
През последната една година се запалих по тичането и маратоните като мога да се похваля с поне един завършен 42 км маратон в Истанбул. Мога да кажа, че в спорта намирам положителни емоции и той ме зарежда. Затова го препоръчвам горещо на всички мои пациенти.
Коя е най-голямата Ви мечта като човек и лекар?
Най-голямата ми мечта е да имам свободно време за семейството си, за любимите занимания, за пътувания.
