Д-р Даскалов: Нямаме профилактика на болестите на шийката на матката и това е много сериозен проблем

„Най-сериозният проблем по отношение на болестите на шийката на матката е, че нямаме профилактика“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Йован Даскалов – началник на Отделението по акушерство и гинекология в УМБАЛ „Софиямед“.

По думите му, раничка на шийката на матка се среща все по-често, същото се отнася и за рака на шийката на матката.

„За съжаление, у нас се ходи на лекар, когато вече е има проблем, болка, кървене, когато има изразен дискомфорт, когато е нарушена нормалната физиологична функция към дадения момент. Жените трябва да ходят на профилактични прегледи, обаче веднъж годишно е един критичен минимум“, категоричен бе той.

Акушер-гинекологът уточни, че това се отнася единствено ако жената е здрава и няма оплаквания, няма находка.

„Когато обаче пациентката има образно казано „раничка на шийката на матката“, тогава се правят изследвания на 3 месеца, на 6 месеца, на 9 месеца - тоест един период, който показва, според диагнозата и състоянието на жената, колко често трябва да се преглежда“, обясни д-р Даскалов.

Той поясни, че раничка на шийката на матката се установява още при рутинен преглед, самото изследване – цитонамазка, е изключително важно.

„Защото колкото и да е въоръжено окото, било с очила, с апарат, едно е да видят по този начин нещата, друго е да се вземе материал и той да се изпрати за патохистологично изследване. Тогава патохистологът го маркират по определен начин, прави оцветяване, това е един технологичен процес, който изисква време.

Цитонамазката се прави по определен начин, те ги оглеждат внимателно определената група клетки и се описва състоянието. Защото една раничка може да не я видим с просто око на самата шийка, въпросната раничка може да е в канала на шийката и това е нещо, което ние няма как да го видим. Затова профилактиката е много важна, и цитонамазката е много важно изследване - двете изследвания вървят ръка за ръка - преглед и изследване“, посочи специалистът.

В допълнение той посочи, че при необходимост може да се приложи и биопсия, която пък чрез изследване на парче тъкан от проблемното място може да покаже дали става дума за предракови състояния, дали е рак, какъв е видът и структурата и какво трябва да бъде последващо лечение.

Д-р Даскалов обърна внимание още на това, че измененията на шийката не е задължително да бъдат злокачествено заболяване, а може да са следствие на възпаление и на лоша хигиена.

„Тогава се пускат микробиологични изследвания, изследва се има ли достатъчно количество лактобацили, които са защитната бариера на влагалището. Те са защитната стена. Голяма част от раничките на шийката на матката могат да бъдат и вследствие на хормонален дисбаланс. Т.е. не всяка раничка стига до горене. Ако са хормони, изследват се, дават се на пациента тези, които са липсващи, за да може да се възстанови тази тъкан“ обясни специалистът.

Той посочи, че рисковите групи са полово активните пациенти, а при тях все по-често се наблюдава човешкият папилома вирус, който сам по себе си, не дава никаква симптоматика.

„И когато това се установи, вече има изразена клинична картина. И често е в напреднала фаза на самия вирус. При опити за забременяване, не трябва да се провежда никакво лечение. Когато то приключи, се прави един рутинен преглед, за да се види, че шийката е добре. За съжаление, част от злокачествените заболявания на шийката на матката са хормонозависими. Тоест, една бременност може да ескалира това състояние, може да го подхрани. Това е в случаите на злокачествено заболяване. При доброкачествена промяна на маточната шийка тя се наблюдава внимателно, може да има бременност без проблем, само трябва да се следи към периода на раждането“, поясни д-р Даскалов. 

Специалистът посочи още, че преди изгарянето винаги се започва с медикаментозна терапия, като ако става дума за промяна на тъканта вследствие на човешкия папилома вирус, тогава се пациентката приема антивирусен препарат дълго време, ако е вследствие на патогенен вирус се прилага антибиотична терапия, може да се наложи да се увеличи броят на латкобицилите.

„Изгарянето на променената тъкан може да стане чрез температура, чрез химични елементи, чрез лазер. Към това се преминава, когато има доброкачествена промяна на самата тъкан, а ние трябва да я възстановим. Тази тъкан се замества със здрава тъкан“, каза още д-р Даскалов и допълни, че интервенцията е безопасна, безболезнена и се прилага амбулаторно. Само ако се наложи, може да се постави местна упойка“, обясни акушер-гинекологът.

Той сподели, че е имал пациентки, които са подценявали състоянието си с години и призова да не се стига до такава небрежност.

Д-р Даскалов препоръча да не се допускат безразборни полови контакти, да се държи на високата лична хигиена, на здравословния начин на живот и балансираното хранене. А когато се забележи промяна във физиологията и има оплаквания, веднага да се посети гинеколог.