Д-р Даниел Петков: Мечтая да работим по-спокойно и да има резултат от нашата работа

Д-р Даниел Петков е отоларинголог, началник Отделение  „Уши, нос, гърло“ в УМБАЛ Бургас от 2006 г. Завършил МУ Варна. През 1990 г. започва работа в Транспортна болница – Бургас, а през 1991- в Окръжна болница, сега УМБАЛ Бургас, където изминава всички стъпки в кариерното си развитие  - от ординатор, до началник отделение.  Д-р Даниел Петков е бургазлия. Потомствен лекар  – баща му е бил уважаван УНГ-специалист, а майка му – педиатър. Името му присъства и в класацията „Лекарите, на които вярваме“ и се нарежда сред стоте първи имена на лекари в страната. А в отделението докторът пази богата колекция от благодарствени творби на свои пациенти – стихове, разкази, ръчни картички, картини.

Д-р Петков, кое Ви насочи към медицината и по-конкретно към УНГ специалността?

Майка ми и баща ми бяха лекари и интересът в мен към медицината се зароди още в училище. Специалността УНГ винаги ми е харесвала, защото това е една поливалентна специалност. Искал съм да работя и оперативна дейност, а тази специалност дава възможност и за двете.

Кое Ви провокира да останете в България?

За мен никога не е стоял въпросът дали да работя и живея в чужбина. Истината е, че съм посещавал редица конгреси, имам и специализации извън в България, но не съм се замислял да работя навън. Имам страшно много приятели, роднини и близки тук и може би поради тази причина не съм искал да се реализирам в чужбина. Мисля, че България не е лоша държава и има добри възможности в нея. Може би тук нещата се случват по-трудно, поради много причини, но като цяло смятам, че не е лошо място.

Какви са впечатленията от развитието на специалността УНГ в България в сравнение с опита навън?

Смятам, че отделението, в което работя, е на достатъчно добро ниво. Специално в Бургас лечението на ушните болести е много добро и се работи, както се работи в цял свят. Хората в България има усещането, че нивото на медицината тук не е достатъчно добро, но това не е съвсем така. Никъде в света няма и такъв улеснен достъп до специализирана медицинска помощ, какъвто има тук. Разбира се, има още много неща, които могат да се подобрят, най-вече по отношение на апаратурата и оборудването в УНГ специалността, която се обособява като висохотехнологична. Това обаче е повсеместен проблем поради недостатъчното финансиране на клиничните пътеки. Новостите, които се опитваме да въвеждаме, най-често са свързани с много скъпа апаратура и невинаги е икономическо издържано тя да се подсигури. За жалост е така.

Кои са предизвикателствата в работата Ви?

Стремежът в нашата работа е да има възможно най-малък дефицит на някаква функция. Това е нещото към което съм се стремил винаги – пациентите да си тръгват със запазено много добро качество на живот.

За какво мечтаете в професионален план?

Да работим по-спокойно и да има резултат от нашата работа. Дано да има все повече доволни пациенти.

Имате ли хоби, с което да си почивате?

Нямам конкретно хоби, но когато имам възможност, пътувам. Общо-взето тази професия не остава доста време за хоби, особено ако човек се старае да следи новостите и да е „в крак“ с тях.