„Въпросът защо хората с психична болест и агресивно поведение са сред нас е неправилен, той е дълбоко стигматизиращ. Трябва да се питаме защо са в този вид. Това са хора, които имат нужда от грижа, не от заключване. И тук е мястото на „Социални грижи“, а въпросът е защо те 30 години бягат от тази отговорност“. Това каза пред Нова телевизия директорът на ДПБ „Св. Иван Рилски“– Нови Искър д-р Цветеслава Гълъбова. Заедно с адвоката по медицинско право Мария Петрова тя коментира темата за зачестяващите случаи на агресия от страна на хора с психично заболяване.
„Проблем има на първо място със стигмата в обществото, хората не приемат психично болните, и много хора пък полагат старание това да продължи да бъде така. На второ място има проблем с извънболничното обслужване на хората с психично заболяване. Аз съм член на Националния съвет по психично здраве, който е консултативен орган към Министерски съвет и който трябва да участва в реализацията на Националната стратегия за психично здраве. Бях изслушана три пъти в извънредната комисия в парламента, която се създаде за правата на психично болните хора. И от това, което слушам там, и от моя 30-годишен опит в Курило не оставам с впечатление, че те си вършат работата“, каза психиатърът.
Адв. Мария Петрова се присъедини към мнението й за липсата на адекватна социална грижа за хората с психична болест и припомни, че по тази причина България много често е получава негативни оценки в различни доклади.
„Извънболничната психиатрична грижа е абсолютно зле регулирана. Не можем да затворим всички, не можем да изолираме всички, сама за да си живеем ние спокойно. Трябва да има грижа за тези хора след изписването им от болница, когато са подобрени – някой, който да следи как живеят, имат ли лекарства, спазват ли терапията си, както им е назначена“, каза тя.
„Има т.нар. биопсихосоциален модел на грижа за тези хора. Биологичната страна – лекарствата, с които разполагаме, са на световно ниво, има всичко създадено в света до този момент. Но психосоциалната страна я няма никаква. Хората с психична болест се нуждаят не от дамгосване, а от грижа. А сега са оставени на грижите на близките си, до когато те могат и издържат“, добави д-р Гълъбова.
„Това, че даваме светлина на подобни случаи, далеч не означава, че те са единствените. Смятам, че по този начин засилваме стигмата около психично болните. Нека не забравяме, че в България никой не може да бъде лекуван против волята му извън задължителното психиатрично лечение, за което се изисква решение на съответния районен съд. Не може да бъркаме заболяванията с престъпленията“, обърна внимание адв. Петрова.
„Да не се правят козметични промени в закона, в които се прави опит да се вкарат неправителствени организации, за които грижата за психично болните се свежда до там да усвоят парите по един или друг или друг проект”, призова юристът.
Д-р Гълъбова обърна внимание, че в 12-те държавни психиатрични болници у нас има 300 лежащо болни, което е една голяма цифра, но отново повтори, че основният дефицит не е в стационарната помощ, а в продължаващото наблюдение и последващата грижа.
Освен това, не всяко ненормално поведение е израз на психична болест, каза специалистката.
„Много често това състояние е провокирано или от личностно разстройство, или от употреба на наркотици. При нас вече всеки четвърти, пети пациент е с психоза след употреба на дрога. Всеки взима каквото и както му хрумне”, обясни психиатърът.
Д-р Гълъбова обясни, че когато става въпрос за хората с психични проблеми, обикновено всички погледи са отправени към здравното министерство, а това не трябва да бъде така - и социалното министерство, и правосъдното, и МВР трябва да бъдат съпричастни и да вземат участие в работата с тези хора съобразна с правомощията и възможностите си.
„В нашата специалност няма високи технологии, но има нужда от много високоспецилизирани, непрегорели хора“, каза още д-р Гълъбова.
