Д-р Грозев: Увеличаване на цените на клиничните пътеки е условието за подписване на НРД

Д-р Грозев, преди дни Сдружението на общинските болници в България обяви, че членовете му ще излязат на символичен протест. Подкрепя ли Българският лекарски съюз протеста и исканията на общинските лечебни заведения?

В момента върви гласуването, по-голямата част от Управителния съвет одобрява позицията на общинските болници поради простата причина, че общинските болници действително са поставени в изключително тежко финансов положение. С наличието на неизплатена и надлимитна дейност то става още по-затруднено. От друга страна решението за увеличаване на минималната работна заплата на 510 лв., в което по принцип няма нищо лошо и е добре като политика, е допълнително натоварване на лечебните заведения за болнична помощ, особено тези с общинска собственост – при тях разходите за фонд „Работна заплата“ достигат между 90 и 93%, което означава, че ако те разплатят задълженията си към работещите, тези дружества ще се декапитализират. Те нямат възможност за изплащане на задълженията си спрямо контрагентите – лекарствоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и т.н. Това означава, че ако кредиторите предявят своите претенции към лечебните заведения за болнична помощ на общинско ниво, ще блокират банковите им сметки и болниците на практика ще фалират. От своя страна това ще доведе до изключително деликатния въпрос с възможността за достъп на населението до медицинска помощ.

Какво е решението и какво трябва да се предприеме на първо време, за да се стабилизират общинските болници?

Това, което и те са поставили като искане, а именно – изплащане на надлимитната дейност и то не само за общинските болници, а за цялото болнично здравеопазване. Надлимитната дейност е едно отвратително понятие и изобщо начин на поведение от страна на здравната каса или както те го формулират „отчетена, но незаплатена дейност“. Такова нещо не съществува никъде в света – аз просто не мога да разбера въвеждането на едно подобно понятие, както и какво се цели с него. Общинските болници са формулирали и много добре своето искане, свързано с изплащането на целева субсидия от 30 милиона лева, за да могат да бъдат подпомогнати бюджетите на общините, които от своя страна да подпомогнат здравеопазването на своя територия и да могат тези лечебни заведения да имат глътка въздух. Не по-малко важно е тяхното искане за стартиране на дебат, свързан със системата като цяло, в който да залегне и обсъждането на общинското здравеопазването и възможна реформа или преструктуриране там, за да може хората, които работят в него, да получат яснота какво ще се случи с тях, а населението в тези райони да е спокойно, че няма да бъде оставено на произвола на съдбата. Ясно е какво се случва със спешността при фалита на една общинска болница - ако тази болница фалира и не съществува, какво ще се случи с тези пациенти? Имаме ли готовност да ги поемем? И ако говорим за преструктуриране, имат ли в момента готовност големите университетски и областните центрове да поемат този контингент от пациенти?

Именно преструктуриране на част от общинските болници в ДКЦ обаче предложи здравният министър Кирил Ананиев…

Диагностично-консултативният център е част от системата на извънболничната помощ, а не болничната, тоест той не може да изпълнява дейността на болниците. Ние нямаме възможност и да ги прехвърлим като нови дейности, защото Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. забранява да се сключват договори за нови дейности.

Имате ли информация дали други болнични структури са в стачна готовност?

Не, на този етап нямаме. През Сдружението на областните болници обаче знаем, че проблемите там са идентични. Те са свързани с тяхното финансиране и невъзможност в условията на повишаване на МРЗ, ръста на осигурителните прагове на фона на едни и същи приходи години наред да издържат на финансовия натиск, който се осъществява върху тях. За момента кредиторите все още не са предявили исканията си към тях, но почти всички областни болници са в изключително деликатна ситуация

Д-р Грозев, оформихте проблема с надлимитната дейност като един от основните за сектора. В какъв размер е тя към момента?

За 2017 година тя възлиза на над 46 милиона лева за дейност и 2,2 милиона лева за медицински изделия. Тоест, 49 милиона лева е дейността, която се отчита като надлимитна и неразплатена към лечебните заведения за болнична помощ. Независимо от постоянните наши становища и искания тази дейност да бъде разплатена, все още няма постъпления, че това ще се случи. Ако към надлимитната дейност от 2017-та се прибави и тази от 2016 година в размер на 52 милиона лева, общата сума възлиза на 101 милиона лева.

На какъв етап са преговорите за Националния рамков договор, след като тази година те започнаха със закъснение?

От 8-ми януари започнаха преговорите, касаещи болничната помощ. Засега се говори за общата част, като не сме започнали да обсъждаме алгоритми, цени и обеми, което е изключително тревожно. Независимо от настояванията на Българския лекарски съюз за преговорен процес, стартиращ още през месец октомври, в момента виждате в каква ситуация се намираме и това не е по вина на съсловната организация, а точно обратното. Да, разбираме, че имаше промени – смени в Министерство на здравеопазването, в Надзорния съвет на касата и т.н., но това не е извинителна причина за липсата на такъв договорен процес. Смяната на министри или състав на Надзорния съвет не може да рискува наличието на рамков договор за 2018 година, когато на този рамков се разчита да стабилизира и да успокои системата на здравеопазването, ползвана от седем милиона българи. 

От години настоявате за актуализация на цените на клиничните пътеки. Това ли е фокусът в болничната помощ при настоящите преговори за Националния рамков договор?

Определено да и това е единственият начин, по който бихме могли да постигнем някаква съществена полза както за работещите в системата, така и за пациентите. Цените на клиничните пътеки 11 години не са мръднали, а виждате какво става с цените при лекарствата, и при медицинските изделия, енергоизточници, минимални трудови възнаграждения и т.н. Единственият начин болниците да бъдат поне малко успокоени и да придобият сигурност е през цените на клиничните пътеки – в никакъв случай не бихме били съгласни на друго. Обемите в последните години 3-4 години на практика не се променят особено.

Съществували ли риск от  неподписване на НРД, ако не се стигне до актуализация на пътеките?

Риск съществува, но Българският лекарски съюз определено не цели това. Ние сме убедени, че е по-добре да се работи в ситуация на наличие на рамков договор, отколкото в неговото отсъствие.