„Мозъчната аневризма е разширение на нормален кръвоносен съд. По статистически данни у нас, в Европа и в по-голямата част от света, с изключение на няколко популации, честотата е 6%, но много малка част от тях достигат до кървене, което е проявата на самото заболяване. Много голяма част от тези хора никога не разбират, че са имали мозъчни аневризми“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ неврохирургът от УМБАЛ „Св. Анна“ – София д-р Георги Красимиров.
По думите му аневризмата може да се опише като балонче на съда, върху който се е образувала. Теориите за причините за това са много, но нито една не отговоря на въпроса защо се получава това. По-скоро са ясни причините, които биха довели до образуването на балончетата. „Много важно е да се уточни, че не всяка аневризма кърви. В редки случаи патологичното разширение на кръвоносния съд може да се разкъса. Самото изкървяване може да доведе до три състояния - вътремозъчен кръвоизлив, изкървяване в естествените кухини на мозъка - мозъчните стомахчета и най-честото е т.нар. субарахноидна хеморагия. Когато се появи кръвоизлив, той е изключително разпознаваем за нас. Много често хората го описват като най-силното главоболие, което някога са имали. То е рязко, наричаме го „кинжално главоболие“, човек започва да се чувства много зле, да повръща многократно и трябва веднага да потърси лекарска помощ“, каза д-р Красимиров.
Той е категоричен, че не всяка аневризма кърви. "Наличието на мозъчна аневризма не означава, че човек има "тиктакащ часовник" и нещо трябва да се случи и той чака, това е абсурдно и целта сега е да обясним, че ако човек узнае за наличието на мозъчна аневризма чрез правилно проследяване и консултация шансът да се наложи операция е много малък. Над 90 на сто от хората никога няма да имат оплаквания от тази аневризма“, уточни неврохиругът.
В повечето случаи обаче мозъчната аневризма дълго време протича безсимптомно. Често аневризмите се откриват случайно при различни рутинни прегледи. В редки случаи патологичното разширение на кръвоносния съд може да се разкъса и да настъпи вътремозъчен кръвоизлив, което може да доведе до инсулт, различно по степен мозъчно увреждане или смърт.
Факторите, които могат да доведат до изкървяване са тютюнопушенето, неконтролираната артериална хипертония, приемът на някои забранени субстанции, злоупотребата с алкохол.
Д-р Красимиров каза, че има два метода за лечение на мозъчни аневризми - чрез ендуваскуларен и оперативен. „Ендоваскуларният метод се практикува и от обучени рентгенолози, специализирали дълго време в т.нар. емболизация. Кой от двата метода е по-подходящ, зависи от индивидуалният пациент, но неврохирургът е този, който има водещо мнение, но това е свързано и с разговор със самите близки и обикновено решението трябва да се вземе бързо“, поясни той.
Лекарят посочи, че най-честото усложнение след операцията е спазъм на съдовете, който също може да доведе до летален изход, така както и разкъсването на мозъчната аневризма. „Хората обаче трябва да запомнят, че не всяка мозъчна аневризма изкървява, не след всяка операция има спазъм на съдовете. Да, усложненията са чести и смъртността в световен мащаб е висока от това заболяване, но при хора с установени, но не прокървели аневризми, промяната на начинът на живот и честото проследяване са от жизненоважно значение. Висока е преживяемостта след операция, макар и още да не може да бъде цитирана статистика“, каза д-р Красимиров.
