Д-р Георги Василев: Клиничната имунология ме привлече, защото е комплексна и иновативна наука

Д-р Георги Василев завършва медицина в МУ – София през 2016 г. Започва кариерата си в Лабораторията по клинична имунология при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Хоноруван асистент в Катедрата по клинична имунология към МУ – София, автор и съавтор на научни публикации в авторитетни международни научни издания. В момента работи в Лабораторията по клинична имунология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). 

Д-р Василев, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли училището, семейната среда роля за този Ваш избор?

Много точно ме зададохте въпроса, с акцент върху думата „посветите“. Лекарската професия е много по-различна от работата, която извършват хората с други професии. Тя директно и в много по-голяма степен е свързана е с непрестанно учене и самоусъвършенстване, постоянни морални и медицински размишления, разговори с пациенти и хора, които страдат. Това в немалка степен води до един вид обсебване, на практика непрестанно лекарят е поставен в позиция да загуби „егоцентризъм“. Не са малко и случаите, в които работим pro bono.

За да бъдеш лекар е необходимо и да следваш един своеобразен морален и етичен кодекс.

Това в най-голяма степен успях да предусетя именно от семейната ми среда. Двамата ми родители са също практикуващи лекари и поради това, в известен смисъл, бях подготвен за „нещата“ от професията и я приемах като път на личностно развитие. Решението ми да стана лекар беше донякъде предопределено и личностно мотивирано.

Коя бе причината да се насочите към клиничната имунология?

Причината за избор на специалност е комплексна, в медицината невинаги можем директно да избираме, намесват се фактори, свързани с наличието на свободни места за специализация, отпуснати конкурси, а и недокрай оформените разбирания на току-що дипломирания магистър лекар. И тъй като изборът е важен, а неяснотите също са налице, взех личното решение първо да кандидатствам за място като редовен докторант по имунология, така да се каже, „за да опипам почвата“. Немалко са моите колеги и приятели, които в хода на една специализация установиха, че биха желали да се посветят на друга специалност. По-късно, когато усетих, че специалността ми харесва, започнах и специализация. Специалността имунология е в много голяма степен комплексна, иновативна и съчетава диагностична, научна, лабораторна и терапевтична част.

Теоретичните фундаменти на редица други специалности са на практика обект на имунологията, малко като при математиката, без чийто апарат другите науки не могат.

Ако все пак трябва да дам конкретен пример, ще посоча механизма на действие на новите чек-пойнт инхибитори, които навлизат в онкологията – те са точно пример за обект на имунологичното познание. Така че отговорът ми е – привлече ме комплексността на специалността.

Кои са Вашите учители – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Като личност, разбира се моите родители, които ме отгледаха и възпитаха. Учителите по специалността мога да ги разделя на две, според етапите, които преминах като специализант, докторант и хоноруван асистент в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, Катедрата по клинична имунология при МУ – София. И новите, с които работя сега в екипа, към който имах удоволствието да се присъединя, след като придобих специалност – а именно колегите от Лабораторията по клинична имунология с ръководител проф. Маргарита Генова в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.

И разбира се майка ми, която практикува същата специалност, и която допринесе за голяма част от концептуалните ми познания и умения.

Разкажете за първите си стъпки в клиничната имунология. Какво Ви мотивира да останете и да се развивате в тази област?

Силно ме мотивира научната компонента, все пак година и половина бях редовен докторант. Това, което първо видях и с което се сблъсках, е именно подготвянето на научни експерименти, статистическа обработка на данни и крайният продукт от тази работа – писането на научна публикация. Това бяха и си остават сред любимите ми занимания.

Кои тематични области намирате за особено предизвикателни за изследвания?

За мен това са патогенезата на автоимунните процеси, набиращата сила имуноонкология и разбира се, ролята на имунните механизми в левкомогенезата при хематологичните неоплазии.

Има ли случаи, в които сте получили особено удовлетворение от поставена диагноза, която е станала факт и с Вашата професионална помощ?

Да, имам редица такива случаи в моята практика, като няколко пациентски казуса се открояваха по своята сложност. Това, което ме радва, е, че се разрешиха с правилно поставена диагноза и терапевтично подобрение за пациентите, което е именно цялостният смисъл.

Кои са водещите принципи, от които се ръководите в общуването с колегите си клиницисти?

Основният писан кодекс е широко разгърнат в учебниците по медицинска деонтология, а принципите са залегнали в устава на нашата съсловна организация. В обобщен вид мога да кажа, че се ръководя от това само и единствено да допринасям максимално за здравето на пациентите. Отрицателните коментари, конфронтацията и оспорването на авторитета на колеги лекари пред пациенти и други колеги намирам за недопустимо.

Към коя изконна ценност се стараете да се придържате винаги и при всички обстоятелства?

Умереност във всичко.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Любимите ми занимания в свободното ми време са свързани със семейството ми, с отглеждането на сина ми. Разбира се, отделям време и на четене, но по-скоро специализирана литература.

Коя Ваша мечта бихте искали да видите реализирана през Новата 2025 година?

Личната ми мечта, която бих искал да видя реализирана през тази година, а и за годините напред, е свързана със здравето на мой близък.