Д-р Брънзалов: Спешно трябва да се решат проблемите с кадрите и агресията в лечебните заведения

Доста са проблемите в здравеопазването, но аз бих се концентрирал върху три главни – кадровата криза, недофинансирането на системата и агресията срещу медиците и техните сътрудници. Това каза през БНР председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.

По думите му първият и най-сериозен проблем е кадровата криза в системата на здравеопазването, тъй като средната възраст на лекарите в България е 53 години. „12% от тях са над 70 години, а 27% са над 60 години. В 13 области повече от половината от моите колеги са над 61 години. Като на 2-ро място е София-област, средна възраст 63 години, Видин – 62 години, да не изброявам нататък. Това е много сериозен проблем“, каза д-р Брънзалов.

Той допълни, че личните лекари с всяка година намаляват, а броят на пациентите в листата му расте. „В никакъв случай не може да се каже, че със същия темп намалява населението и заболеваемостта, което води до по-интензивно натоварване на колегите в извънболничната медицинска помощ. Мисля, че това е много по-лесно разбираемо, защото когато цифрите говорят и боговете мълчат. За съжаление реформи със служебни правителства трудно се постигат. И се надявам, че за всички политически партии здравеопазването им е приоритет, детското здравеопазване им е приоритет и т.н. И в същия момент на практика не виждаме нищо особено освен извънредното натоварване на моите колеги и техните сътрудници“, каза председателят на БЛС.

По отношение на финансирането на системата д-р Брънзалов подчерта, че България е с най-ниския процент от БВП за здравеопазване, с най-ниската ставка, изразена в лева, за всеки български гражданин годишно и с най-ниската здравноосигурителна вноска в целия ЕС.

„Във всички пера по бюджета на НЗОК за 2024 г. дейностите излезнаха повече. Има надвишение на средствата, които са заработени от моите колеги. Което означава, че за пореден път системата е абсолютно недофинансирана. И това не може да не доведе до реакция в качеството. Много е лесно да се заяви, че 9 млрд. лева са бомбастична сума, но нека да направим проста аритметика. Ако  бюджета на НЗОК е за 6.5 милиона граждани на България, се падат около 120-130 лв. месечно на човек. В тези 120-130 лв. месечно влиза всичко – лекарства СИМП, ПИМП, МДД, медицинските изделия, които се слагат в операции, оперативната дейност. Като в същия момент технологиите вървят нагоре, което довежда естествено до по-високата им цена просто, за да се извърши този тип медицинска дейност. Ние всички искаме да бъдем лекувани с най-модерното. Там процесите се движат много бързо. Ние искаме да ги настигнем със 130 лв. на български гражданин. Нека слушателите да си направят следната сметка. Достатъчни ли са тези средства или не са. (…) На този етап освен констатации, че вече е наложително вдигането на здравната вноска, никакви разговори не са провеждани. Това ще бъде тежко политическо решение за която и да е партия. И на нас това ни е ясно. Очевидно е, че българското здравеопазване страда от тежко недофинансиране и затова трябва да се вземат спешни мерки“, заяви д-р Николай Брънзалов.

Той подчерта, че не е нормално тежестта в България за диагностика и за лечение да лежи на плещите на болничната помощ. „Диагностиката трябва да бъде преместена в извънболничната помощ, което е естествено и по-евтино на системата. Основно в болничната да се концентрират за лечение на най-тежките случаи“, допълни председателят на съсловната организация.

Д-р Брънзалов заяви, че третият голям проблем в системата е агресията в лечебните заведения. „България трябва да се справи с агресията в лечебните заведения. Законът трябва да бъде приложен. Не може моите колеги и техните сътрудници да ги е страх, че ще бъдат подложени на каквато и да е агресия, било то физическа или вербална. Случаи колкото искате. Явно обаче няма желание за справяне с този проблем. И после идва – защо няма лекари, защо лекарите бягат, защо медицинските сестри бягат. Защо се назначават сътрудници или мои колеги само, за да може да се върже графика. Някои дейности при нас са на постоянно, 24-часово разположение. Въобще нещата са навързани, проблемът е комплексен. Но тези трите, които ви изброих се надявам през 2025-та да има някакво движение“, каза той.