Д-р Брънзалов: Приоритет в анекса към НРД е детското здравеопазване в СИМП и ПИМП

С председателя на БЛС разговаряме за преговорите по предстоящия анекс към НРД. Припомняме, че той трябва да бъде подписан до два месеца след обнародването на бюджета на НЗОК за 2025 г., а преди това Съборът на БЛС трябва да даде мандат на ръководството за подписването му.

Д-р Брънзалов, какви са приоритетите на БЛС в предстоящия анекс към НРД?

Акцентите в него са съобразени с изпълнението на бюджета на НЗОК за предходната година, къде е имало проблеми, какво е можело допълнително да се направи. В частта ПИМП акцентът е основно в Детското здравеопазване и диспансерното наблюдение на здравноосигурените лица. Предлагаме да бъде увеличено приоритетно капитационното плащане на лица от 0 до 18 години, както и прегледите по програма „Детско здравеопазване“. С тези промени целим да стимулираме педиатричната дейност и готовността на общопрактикуващи лекари да записват и наблюдават повече деца. Не мога да не отбележа, че нашите малки пациенти боледуват най-често, а педиатрите са лишени от потребителската такса и прегледите са изцяло за тяхна сметка. Винаги се казва, че Детското здравеопазване е приоритет, но това е за сметка на лекарския труд. Относно диспансерното наблюдение на здравноосигурените лица нашето желание е да бъдат обхванати всички нуждаещи се, защото на практика никой не се грижи за хората с полиморбидни хронични заболявания. Надяваме се и очакваме от Министерство на здравеопазването да бъдат предприети действия и да бъдат включени още диагнози, по които общопрактикуващите лекари да водят пациенти на диспансерен отчет. Естествено, когато има повече диагнози, трябва да има и диференцирано заплащане. Към момента един пациент може да бъде наблюдаван и по 6 диагнози, но са предвидени едва 4 прегледа. Работата в посока броят на прегледите да отговаря на броя диагнози би довела до намаляване на хоспитализациите, което отговаря и на замисъла тежестта от болничната помощ да се премести в доболничната. Затова и по време на преговорите за анекса ще повдигнем въпроса, за да може на по-късен етап, при желание от всички страни, да се пристъпи към реализиране на тази политика.

В Специализираната помощ също акцентът е свързан с Детското здраве. Надяваме се, че ще срещнем разбиране от Здравната каса специалистите, при които се консултират децата, също да имат диференцирано заплащане във връзка с това, че не получават потребителска такса. По време на преговорите ще повдигнем и въпроса за някои допълнителни изследвания, които влизат в цената на прегледа. Това са ултразвуковата диагностика, функционалните изследвания на дишането при пулмолозите и др. Действително това не са високоспециализирани изследвания, но не може цената им да е равна на прегледите без изследвания изобщо. Ще настояваме да бъде увеличена цената и за труда на лекарите, извършващи експертизи на временната неработоспособност. Така ще може да бъде осигурен достатъчен брой лекарски консултативни комисии, работещи по договор с НЗОК. В противен случай, здравноосигурените лица ще трябва да заплащат дейността по продължаване на болничен лист.

В частта на МДД ще се стремим да бъде даден приоритет на образната диагностика и патоанатомичните изследвания. Образната диагностика е свързана с голям разход, за да бъде закупена съответната техника, с която да бъде осъществявана, а патоанатомията изначално е силно подценена като заплащане и е необходимо това да бъде коригирано.

За какво ще настоявате в частта болнична помощ?

За съжаление трудно може да се мисли за някаква промяна там, тъй като касовото изпълнение за 2024 г. е по-голямо от увеличението на средствата за 2025 г. Много е трудно да се правят политики при липса на финансов ресурс за това. Въпреки това, ще направим всичко възможно да прокараме политики и в БП. Дано да успеем. Слава Богу, предвиденият в проекта за бюджет на НЗОК за 2025 г. механизъм за финансово дисциплиниране на болниците отпадна. Ние няма да спрем да настояваме да има превантивен контрол за всички договорни партньори, чиито дейности са заплащани от НЗОК. След като се заплаща от Здравния фонд, всяка услуга или дейност трябва да бъде верифицирана от пациента. Това би било най-добрият вариант, за да бъдат осветлени процесите в здравеопазването.

Най-добрият контрол е от страна на пациента. Срещнахте ли подкрепа за тази идея?

Не бих отговорил нито с „да“, нито с „не“, но по принцип има желание да се въведе превантивен контрол от страна на пациента. Надяваме се да постигнем договорености в тази посока. За всеки един български гражданин е от изключително значение да знае, че като здравноосигурен за него е извършена конкретна медицински услуга, в точно избрано от него лечебно заведение, както и че е получил лекарствата, които са му изписани. За всяко извършено плащане от НЗОК пациентът трябва не само да е информиран, но и да го е потвърдил. Убеден съм, че това ще внесе много голяма яснота за начина, по който Касата харчи парите на здравноосигурените лица. БЛС не е контролен орган, но след толкова много атаки срещу здравната система, ние започнахме да правим предложения как да се осъществява контрол и върху нас. Всичко е въпрос на преговори, защото този проблем може да намери решение само в НРД. За нас е неприемливо за дребни пропуски да бъдат наказвани колеги и същевременно да се обявява в обществото, че Касата се източва.

Този проблем може ли да бъде решен с предстоящия анекс?

Нашето желание е да се повдигне въпроса, а промените да бъдат направени в текстовата част на следващия тригодишен рамков договор. На този етап това, което не търпи отлагане, са разговорите за цени и обеми. Веднага след подписването на този анекс обаче, работните групи са готови да заработят по голямото НРД за период от 3 години, където се надявам да има диалог в тази посока. Спрямо 2024 г. всички пера са с недостиг на средства. Въпреки това българската здравна система е с изключително висок коефициент на полезно действие, защото не отстъпва по качество на австрийската например, където се дават над 18 пъти повече средства за здравеопазване.