„Говорейки за сърдечносъдово здраве, хората обикновено се фокусират върху сърцето. Това е основната помпа, от която тръгват немалка част от проблемите. Тази помпа обаче изтласква кръвта в една голяма мрежа от артерии и вени. При диагностициране на периферна артериална болест и при диагностициране на хронична венозна болест имаме една изключително неприятна статистика откъм продължителност на живота.“
Това каза д-р Емил Белински, лекар – специалист от Клиника по съдова хирургия на Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда, по време конференцията Longevity Forum: Unlocking Business and Personal Potential in the Age of Healthy Aging, организиран от „Капитал“, който се проведе на 10 април. Zdrave.net е генерален медиен партньор на форума.
По думите на д-р Белински само 26% от хората с диагностицирана артериална болест са живи в следващите 10 години, а 46% от хората с хронична венозна болест губят живота си в рамките на 10 години от поставянето на диагнозата. „40% от хората над 60 години получават диагнозата хронична венозна недостатъчност, 30% от хората над 70 години имат форма на клинично проявена атеросклероза. Когато имаме клинично проявена атеросклероза, клинично проявено лошо хранене на даден орган, означава, че вече има изразено заболяване. Има нанесени увреди и трябва да се борим с последиците“, каза той.
В презентацията си д-р Белински подчерта, че атеросклерозата е „подложката“, на която стъпват немалка част от всички сериозни заболявания. „Артериалната болест е хронична и имаме възможността да повлияем на пациентите си преди да е станало късно. Успяваме да повлияем на развитието на болестта, докато още е ограничено движението на крайника, преди да се е стигнало до язви или ампутация. Консервативната терапия обаче не е от силните ни страни, но много напредна възможността за ендоваскуларно лечение. То ни позволява да отложим нещата“, каза хирургът.
По отношение на венозната болест д-р Белински заяви, че разширените вени са много повече от козметичен проблем, тъй като те са първите стъпки към хроничната венозна недостатъчност. Рисковите фактори са продължителното работно време, липсата на почивка, липсата на сън. Вариантите за лечение на венозните заболявания са консервативно (ластичните чорапи и венотонични медикаменти), склеротерапия, миниинвазивна хирургия и класическа хирургия.
„Лекарска помощ е наложително да бъде потърсена, когато има болка в краката в края на деня, отоци и промяна на цвета им. Когато се стигне до появата на трудно зарастващи рани, вече е достигнат доста късен етап от развитието на болестта“, каза д-р Белински.
„Съдовата хирургия както за артериите, така и за вените е борба с времето – борба за отлагане на последиците от тези заболявания. С ендоваскуларната терапия можем да им предложим повече варианти за лечение и повече възможности за добро здраве“, каза още той.
