Д-р Антони Михайлов: Мечтата ми бе да участвам в трансплантационен екип, тя се сбъдна

Д-р Антони Михайлов е завършил медицина в МУ - Плевен. Започва работа в Отделението по детска хирургия в МБАЛ "Христо Ботев" - Враца. От 2012 г. е част от екипа на Клиниката по хирургия в Университетска болница "Лозенец". Участва активно в работата на трансплантационните екипи от специалисти в лечебното заведение.    

Д-р Михайлов, болница „Лозенец“ бе една от първите, които отвориха врати за украински бежанци, а Вие самият бяхте в екипа, приел в самото начало жена от Украйна, която се нуждаеше от спешна операция. Разкажете накратко за тази случай.

Интересното за този случай беше, че тази млада жена беше избягала от болницата в Одеса на втория ден след хирургическа интервенция. Въпреки че не се е била възстановила от операцията, тя е предприела едноседмично пътуване от Украйна, за да спаси осемгодишния си син. Тя е рискувала, като е шофирала сама автомобила си и това е довело до усложнения в здравословното й състояние, което я е накарало да потърси медицинска помощ в нашата болница.

След първоначалния преглед и оценка на състоянието й, с колегите взехме решение да я хоспитализираме и да завършим започнатото от колегите в Украйна лечение. Наложи се да извършим допълнителна оперативна интервенция, вследствие на което здравословното й състояние се подобри и след няколкодневен престой при нас, тя бе изписана в добро общо състояние.

С какво чувство, Вие и колегите Ви поехте лечението на тази пациентка, какво запомнихте от среща си с нея?

Чувството е същото като при приема на всеки друг пациент. Хората отиват на лекар с някакъв проблем. Това са хора, които изпитват болка. Ние не ги делим по етнически, религиозен, социален или някакъв друг признак. Нашата мисия и цел е да им помогнем и да разрешим техния проблем. Колкото до нашата украинска пациентка - тя е една смела млада жена със силен дух.

В началото на кариерата си сте работили като детски хирург. На какво Ви научиха децата?

Като завърших медицина, започнах работа в Отделението по детска хирургия в МБАЛ „Хр. Ботев“ във Враца. Там останах две години.

Децата могат да те научат на едно – на искреност и честност. Децата не лъжат, те са най-искрените пациенти, ако спечелиш доверието им. Затова трябва да бъдем искрени с тях и да им обясняваме търпеливо какво им предстои, за да бъдат излекувани.

Как се появи интересът Ви към трансплантациите?

Мечтата на всеки млад лекар е да има възможността да участва в трансплантационен екип, за това мечтаех и аз. Когато започвах работа в УМБАЛ „Лозенец“ като специализант преди 10 години, пред мен се разкри възможност да стана част от екипа за чернодробни трансплантации, за което съм безкрайно благодарен и щастлив.

Оттогава до настоящия момент съм участвал в почти всички трансплантации при възрастни и деца. Предоперативната подготовка и следоперативното проследяване на тези пациенти е продължаващ дълго процес. Той включва висококвалифицирани специалисти от различни специалности. За мен е чест и удоволствие да съм част от този процес.

Кои са учителите Ви в хирургията?

Първият ми учител в хирургията е д-р Иван Чолашки от врачанската болница. С него направих първите си стъпки в хирургията. Човекът, който ми е дал най-много в тази област и направи от мен това, което съм в момента, е доц. Радосвет Горнев от нашата болница. През годините имах щастието да се уча и да трупам опит от такива светила в българската хирургия като проф. Тома Пожарлиев, проф. Румен Пандев, проф. Любомир Спасов и доц. Николай Белев.

Кои човешки качества цените най-много?

Ценя най-вече честността и искреността.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Сноубордист съм. През зимата карам сноуборд. Работя доста, почивам малко. Това е животът на един лекар.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си от екипа, с който работите?

Пожелавам им здраве и спокойствие. Когато един лекар е спокоен, той може да работи нормално и да помага на своите пациенти.