Д-р Албена Атанасова: Децата са много благодарни пациенти

Д-р Албена Атанасова завършва медицина в Медицински Университет гр. София  през 2012г. като получава награда „Студент на годината-2012” в сферата на здравеопазването и специален приз на болница Токуда, гр.София. Първа награда на Европейски студентски научен форум – YES Meeting- гр. Порто, Португалия. Започва работа в клиниката по Детска анестезиология в „Пирогов“ от 2013 г. до момента. Специализант по анестезиология и интензивно лечение от юли 2013 г. Чрез европейски грант премина специализирано обучение в Швейцария в сферата на регионалната анестезия. Член на Българско дружество по анестезиология и интензивно лечение (БДАИЛ), Българска асоциация за изследване и лечение на болката (БАИЛБ), Европейска асоциация по регионална анестезия (ESRA), Европейска асоциация по анестезиология (ESA), Национално сдружение по здравна политика и мениджмънт ( НСЗПМ). Работи като лекар в гр. Банско , съвместно с Планинска спасителна служба при БЧК от 2014 г. до момента.

- Д-р Атанасова, защо избрахте медицината за свое призвание?

- Родителите ми са лекари и от съвсем малка ме запалиха по тази професия. Баща ми е неврохирург, а майка ми е педиатър. Бях възпитана в духа на любов и уважение към труда на лекаря.

- Как се насочихте към анестезиологията?

- Анестезиологията е една много предизвикателна дисциплина в медицината. Не всеки би се захванал с нея заради отговорността, която се носи. Самата лекарска професия не позволява грешки, а анестезиологията и съответно реанимацията още по-малко. Хареса ми предизвикателството да мога да доказвам себе си в критични ситуации, както и динамиката и адреналина в тази професия.

- Не е ли плашещо това, че трябва си постоянно безгрешен?

- Не винаги е лесно, но като цяло обичам адрелина, обичам да имам предизвикателство в живота и за мен това е стимул човек да иска да продължава. Не бих могла да съм някъде на тихо, кротко и на спокойствие., тип офисна работа. Това би ме побъркало, аз не съм такъв темперамент.

- Още като студентка сте носител на доста награди. Как се откроихте?

- Като студентка се бях насочила към офтамологията и по специално хирургичната част. Съответно работех като доброволец в редица болници – частни и държавни. Работих по един научен проект за научния форум YES Meeting, който се провежда в Португалия. Там спечелих награда за млад европейски учен. Конкурсът „Студент на годината“, който беше в сферата на здравеопазването, беше организиран от болница „Токуда“. Трябваше да изберат един от кандидатитеи ме избраха мен.

- А как избрахте „Пирогов“?

- „Пирогов“ е болницата, която всички знаят и е първото място, където идват, ако нещо се случи. Ако човек иска да се научи на реанимаци, на спешна медицина – това е мястото. Може да се види всичко. Тук са най-добрите специалисти, защото им се е налагало да се справят с всякакви случаи.

- Едновременно с това работите и към планинската спасителна служба.

- Работя в медицинския център в Банско, който работи съвместно с планинската спасителна служба. Най-често се налага да помагаме на хора с травми от пистите и извън пистите. Има и усложнения от хронични заболявания, както и остро настъпили състояния като инсулти и инфаркти, но те са по-скоро изключения.

- Натоварването в работата не ви ли идва много понякога?

- Там обстановката е много различна. Планината, дори с напрежение в работата, за мен е много разтоварваща. Там е мястото, където работя, но мога и да се разтоварвам психически. Според мен, за да може човек да бъде пълноценен, трябва да намери баланса между професионалния и личния си живот. Ако се задълбае само в работата, това със сигурност води до „синдрим на прегаряне“.  Затова при всяка възможност гледам да прекарвам време с любимите си хора или с любими за мен занимания.

- Какви са те?

- Обичам да съм сред природата. През лятото ще съм на море, ще ходя да се гмуркам или пък ще се катеря по планините. През зимата – на ски. Планината за мен е много зареждаща. Там успявам да остана насаме със себе си и да помисля върху нещата, които се случват в професионалния ми живот, за случаи, за пациенти и така да постигна вътрешната си хармония.

- Какво е удовлетворението, което получавате от работата си?

- Децата са много благодарни пациенти. Една усмивка, една прегръдка са достатъчни. Когато видиш, че наистина си помогнал на някого и си му донесъл радост, е най-голямата награда. Докато с възрастните пациенти, според мен няма чак такова голямо удовлетворение. Когато поговориш с децата и им обясниш, че не трябва да се страхуват от неизвестното, когато видят, че до тях има един приятел, който им говори мило, те стават много отзивчиви и спокойни.

- Какво ви предстои за напред?

- Най-напред ми предстои изпита за специалност май месец и оттам насетне сигурно ще търся други специализации и обучения извън страна. Вече имам една извън България отпреди няколко месеца.

- Вие сте млад лекар, ще останете ли да работите в България?

- Засега такъв ми е плана. Според мен най-лесно е човек да се откаже и да каже: Напускам и да отиде в една наистина уредена държава. Да вървиш по неутъпканата пътука на българската действителност е доста по-голямо предизвикателство. Бих искала да отивам в чужбина за няколко месеца, да се обуча и да се върна тук, да се боря тук  и да успея тук да приложа това, което съм научила там.