„Честотата на заболяванията от аутистичния спектър и на диагностицираните случаи са в нарастване през последните години“. Това коментира пред БНР детският психиатър д-р Атанаска Аврамова, началник на Дневното отделение към Клиниката по детска психиатрия към УМБАЛ „Александровска“, по повод Световния ден за повишаване на информираността за аутизма, който се отбелязва днес.
Методиките и критериите за диагностициране на това състояние не са статистически уеднаквени в различни части на света и поради това резултатите за честотата в различните държави, континенти и методики, много често се различават, стана ясно от думите й.
Д-р Аврамова се спря и на темата за етиологията на аутизма.
„Генетичната предпоставка е от съществено значение. Специфичната генетична аномалия обаче може да бъде изключително разнообразна, което прави установяването на диагноза изключително трудно. Това, което се установява, е, че наистина при децата и хората с подобни нарушения се установяват поредица от генетични абнормности, обаче специфичното е, че броят на гените, които могат да дадат абнормности, е изключително висок. Преди няколко години се смяташе, че са 200, а сега се знае, че са над 1000. Клиничната картина може да се получи от различно съчетание на тези гени. При хиляда компонента възможните съчетания са близко до безкрай“, обясни психиатърът.
В допълнение тя посочи, че външните фактори също се изследват, но досега не са установени конкретни връзки с развитието на аутизма.
Д-р Аврамова подчерта, че възрастта, в която се установява аутизмът, е различна за различните случаи, като най-честата заявка за помощ е при деца от 2,5- до 4-годишна възраст.
„Трудностите в адаптацията на детето в градината често са първият сигнал за родителите да потърсят професионална помощ“, каза специалистката.
Тя обясни, че диагнозата на аутизма се определя в съответствие с класификационните схеми, които са приети в съответната държава.
В момента в България се използва Международната класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми (МКБ-10), но се очаква да бъде въведена международната класификация 11-а ревизия, която е по-различна специално за аутизма.
„Тези класификационни схеми определят диагностичните критерии за съответното разстройство. В детската психиатрия тези критерии се използват основно за ориентир върху клиничната картина. За да се постави диагноза, се анализира поведението на детето и се обобщава картината, за да се установи дали отговаря на определените диагностични критерии. Често тези процеси се извършват с помощта на мултидисциплинарен екип от специалисти“, разкри психиатърът.
По думите на д-р Аврамова липсата на регистър не може да бъде еднозначно оценена, защото освен ползите той крие и риск от стигма, която родителите се стараят да избегнат като не предоставят информация за детето си.
Аутизмът, както и другите разстройства в развитието, се влияят относително рядко на медикаментозна терапия, освен ако не е налице специфично метаболитно или друго заболяване. Помощта, предоставяна на децата с такива разстройства, не е пряко медицинска, а грижите са предимно от психо-социален характер и не включват медицински процедури или лекарства, стана ясно от думите на психиатъра.
Тя обясни, че детските психиатри у нас са много малко – около 25 за цялата страна, а клиники има единствено в София и Варна.
„Ролята на педиатрите е от съществено значение. Проучване обаче показва, че водещото е родителската тревога, а педиатрите сякаш са по-склонни да отложат посещението при детски психиатър. В България детските психиатри са малко, а от друга страна причина пак е стигмата“, каза още д-р Аврамова.
