Германия и Франция искат да бъдат дадени повече пари и власт на Световната здравна организация, след като пандемията COVID-19 направи видими финансовите и правните недостатъци в работата й. Това се казва в документ, изготвен от двете страни, предаде Агенция Ройтерс, като уточни, че се е запознала със съдържанието му.
Предлаганите реформи в здравната организация на ООН вече биха могли да бъдат обсъдени в средата на септември според трима служители, запознати с разговорите по темата. Те са споделили пред агенцията, че това трябва да се случи в бърз порядък, тъй като Германия и Франция имат нарастващи опасения за организацията, която според тях е обект на прекомерни външни въздействия.
В съвместния документ, разпространен между дипломати, участващи в преговорите за реформа, Берлин и Париж заявиха, че мандатът на СЗО, който включва предотвратяване на огнища на зараза в целия свят и подпомагане на правителствата за справяне с тях, не е подкрепен с достатъчни финансови ресурси и законови правомощия.
„Не само по време на настоящата пандемия стана ясно, че на СЗО в някаква степен липсват възможности за изпълнение на този мандат“, се посочва в документа, видян от Ройтерс.
Западен дипломат в Женева, позовавайки се принципа за изчисляване на финансовия принос на държавите членки на базата на техния брутен вътрешен продукт, заяви: „Ключовият момент е несъответствието между мандата на СЗО и финансирането. Тезата е „про-СЗО“, тя казва, че трябва да има повече пари. Германия и Франция искат увеличение на приноса на държавите.“
Двете най-мощни европейски икономики търсят консенсус „от Вашингтон до Пекин“ около документа, е коментирал също така източник, близък до преговорите.
Ходът на двете страни доказва големия им интерес към основен ремонт за укрепване на СЗО, въпреки че разговорите със САЩ по темата се сринаха по-рано през август на ниво G7 заради различни виждания за реформата. Тогава Германия и Франция обявиха, че напускат преговорите.
Техните здравни здравни министри призоваха за нов подход след разговорите с генералния директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейсус през юни, като не скриха критиките си към СЗО.
Техният подход обаче бе много по-различен от този на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който намали финансирането и обяви оттеглянето на страната си от организацията, обвинявайки д-р Гебрейсус, че е марионетка на Китай.
Френско-германският план за реформи е съсредоточен върху укрепването на СЗО и в него се настоява да й се даде в някаква степен възможност да бъде по-критична към държавите членки, ако те не спазват глобалните правила за прозрачност при докладване на проблеми, свързани със здравето и болестите.
В документа се посочват 10 реформи, насочени към засилване на законовите правомощия и финансирането на СЗО.
„Общият бюджет на СЗО е приблизително 5 млрд. долара на всеки двугодишен период, което се равнява на финансирането на по-голяма субрегионална болница“, се казва в съвместния документ, призовавайки за по-голямо и по-надеждно финансиране.
Едва една пета от бюджета на организацията идва от плащанията на държавите членки. Остатъкът се набира чрез „краткосрочни, непредсказуеми и в голяма част от случаите доброволни вноски“, се посочва в документа, като така се подчертава ролята на отделни финансиращи филантропи като фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.
Необходим е по-голям бюджет, по-специално за справяне с извънредни ситуации, се казва още в него, като по този начин се набляга на идеята, че това е пътят да бъде избегната необходимостта СЗО да събира средства в условията на възникнали огнища, което би могло допълнително да намали независимостта й.
Експертите на СЗО трябва да могат да „разследват и оценяват потенциални огнища възможно най-рано“, се предлага в документа. Ройтерс припомня, че Китай беше обвинен при тази пандемия и минали епидемии, че е бавен или не желае да споделя данни, нито да предоставя бърз достъп на екипите от СЗО.
Германия и Франция посочват още, че СЗО също трябва да бъде обект на по-строг надзор при извънредни ситуации за бърза оценка на операциите си. В този дух те предлагат да бъде създадена група от национални експерти, които да могат да осъществяват мониторинг по време на кризи.
За да се гарантира, че предложените реформи ще бъдат правилно проследени, документът препоръчва създаването на експертна група за тази цел, подобна на тази, която в момента оценява реакцията по време на пандемията.
