ГЕРБ елиминира някои от най-спорните промени в Закона за бюджета на НЗОК

Няколко от най-спорните предложения за промени в проектозакона за бюджета на НЗОК за 2019 г. ще бъдат премахнати от него или видоизменени. Това става ясно от предложенията за промени на законопроекта, направени от депутати от ГЕРБ между първо и второ четене на документа.

С новите промени създаването на нови болници отново ще се одобрява от Министерски съвет, средствата за дейност от бюджета на НЗОК няма да могат да се използват за лекарства, предварителното изпълнение на санкциите се премахва, а пререгистрацията на лечебните заведения ще се извършва по различен ред. Отваря се и „вратичка“ в условието НЗОК да не заплаща на болница за дейност, извършена от лекар, който не работи на основен трудов договор в нея.

С промените, предложени от народни представители от ГЕРБ, се връща първоначалното предложение, с което лечебните заведения ще се създават и преобразуват не с решение на Народното събрание, а на Министерския съвет. То ще се дава въз основа на комплексна оценка, която включва разписаното в Националната здравна карта и някои документи, предоставени от инвеститора. Сред тях са проект, включващ информация за вида лечебно заведение, структурата и предвиждания брой легла; тригодишен бизнес план за развитие на лечебното заведение, включително финансова обосновка и източници на финансиране на дейността на съответната болница, декларация за произход на средствата за реализиране на проекта, както и становище на БЛС или БЗС на територията на съответната област.

Пререгистрацията на лечебните заведения също ще се извърши по друг начин, става ясно от промените. Едно от измененията е свързано със срока за привеждане на дейността им със здравните изисквания, като от една година в предложението на НЗОК той става шест месеца в това на ГЕРБ. Самите лечебни заведения обаче, освен привеждането си в съответствие с нормативните документи и стандарти, не трябва да правят нищо повече. Съответствията ще бъдат проверявани от новата Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като това ще става по искане на дадено лечебно заведение, по искане на здравния министър или на директора на Агенцията, в съответствие с утвърден график. Ако лечебното заведение отговаря на изискванията, директорът на „Медицински надзор“ следва да предложи на министъра на здравеопазването да се издаде ново удостоверение за регистрация на лечебното заведение, съответно ново разрешение за осъществяване на лечебна дейност.

Ако пък има несъответствия и те не бъдат отстранени в срок, директорът на Агенцията може да предложи на министъра да откаже пререгистриране, да отнеме разрешението за лечебна дейност или да го отнеме само за конкретни дейности, при които са установени несъответствия, като това решение може да бъде обжалвано от лечебното заведение.

Няколко от исканията на БЛС също са взети предвид при предложенията за промени. Така например един от предложените текстове гласи, че „неусвоените средства към 30 септември 2019 г. за здравноосигурителни плащания по съответните параграфи за медицински и за дентални дейности може да се използват за плащания за медицински и дентални дейности при условия и по ред, определени от Надзорния съвет на НЗОК, съгласувано с управителния съвет на БЛС, съответно БЗС“. Това изключва прехвърлянето на средства от пера за дейност към пера за лекарства, което е и едно от условията, поставени от БЛС за подписване на рамков договор.

Самият рамков договор също да се сключва по различен начин, предлагат от ГЕРБ. Според техните текстове НРД ще се приема за срок от три години, като при необходимост или по искане на всяка една от страните се актуализират.

Ежегодно НЗОК и БЛС, съответно БЗС, ще предоговарят чрез подписване на анекс съответния Национален рамков договор в частта цени и обеми, а в останалата част НРД се предоговарят само при необходимост или по искане на всяка една от страните. Приемането на новите тригодишни рамкови договори съответно ще става не след внасянето на Закона за бюджета в Народното събрание, а в сроковете по приемане на средносрочната бюджетна прогноза.

Рамковите договори и анексите към тях ще се приемат не по-късно от последния работен ден на текущата година и ще влизат в сила от 1 януари на следващата, гласят още текстовете, в които се уточнява, че те следва да са съобразени с бюджета на НЗОК за същата година.

С промените отпада и предварителното изпълнение на санкции, дори те да са в процес на обжалване, което беше още едно от исканията на съсловната организация на лекарите.

Друг от текстовете, който се променя, е свързан със забраната НЗОК да заплати на лечебно заведение дейност, извършена от лекар, който не е на основен трудов договор в болницата. Според предложените промени от ГЕРБ тази дейност ще може да се заплаща по изключение, когато достъпът до медицинска помощ на територията на съответната РЗОК е затруднен поради недостиг на съответни медицински специалисти.