Вниманието на днешната преса е привлечено основно от писмения отговор на финансовия министър Владислав Горанов за броя здравнонеосигурени у нас. Всички печатни издания се спират на този въпрос.
В „Сега” четем: „НАП и здравната каса ползват различни данни колко реално са хората без здравни вноски у нас. Според последните изнесени публично данни те са 719 хиляди души, което е доста под по-често ползваната статистика за над 1 млн. неосигурени. Освен това сред хората без вноски има и графа „други”, в която са близо 400 000 души, за които не е напълно ясно защо са извън системата”.
Изданието посочва, че според отговора българските граждани, които подлежат на задължително здравно осигуряване в страната, но не са здравно осигурени към края на 2017 г., са приблизително 719 хиляди, и отбелязва: „Преди този отговор последната публично известна информация за броя на неосигурените беше от отчета за бюджета на здравната каса за 2016 г., според който „към 31.12.2016 г. неосигурените лица са 18.8% от структурата на лицата, водени като задължително здравно осигурени, или в абсолютна стойност те представляват 1 392 000 души”. Това освен това беше увеличение на неосигурените със 73 980 души спрямо края на 2015 г. Тогава от НАП обясниха ръста с мерките, предприети за спиране на правата на некоректни платци - например хора на граждански договор, които се осигуряват на сума под минималната работна заплата, вече не се водят осигурени. Освен това преди няколко месеца от НАП обясниха, че поне половината от хората, които се водят неосигурени, отдавна са в чужбина, а реално живеещите в България хора без вноски се движат между 400 000 и 550 000 души”.
В „Сега” четем още: „От НАП са описали и кои са групите неосигурени. Безработни са 233 хил. души. Чужденци, придобили българско гражданство, и бежанци, които не са осигурявани от работодател или от бюджета, са 10 хил. лица. Младежите, завършили средно образование, но неплатили вноски, докато влязат в университет, са 6 хил. души. В тази група са и 57 хил. самоосигуряващи се, „които за годината са декларирали както доходите си, така и задълженията си за здравни вноски, но все още не са ги погасили”, както и хора, които са декларирали доходите си, но не са декларирали и не са платили дължимите от тях здравни вноски - 22 хиляди”.
От НАП посочват и графа „други здравно неосигурени лица”, в която са цели 393 000 души. Предполага се, че това също са хора, отдавна емигрирали в чужбина, уточнява изданието.
Някои вестници се спират и на разследването за бартера с ваксини с Турция, чието продължение бе оповестено вчера. „Софийската градска прокуратура разследва шефове от държавното дружество „Бул Био – НЦЗПБ” ЕООД за неизгодни сделки с канадското дружество „Интервакс” за производство и разпространение на ваксината против туберкулоза БЦЖ.
Според прокуратурата от действията на ръководителите са настъпили значителни щети от 2008 до 2014 г. за фирмата. Тепърва обаче разследването ще установява точния им размер, както и кои са виновните длъжностни лица. Засега няма обвиняеми”, пише „24 часа” и припомня: „Заради дарението бяха повдигнати обвинения на бившия здравен министър Петър Москов, заместника му Адам Персенски и шефа на "Бул Био" Любомир Димитров”.
Коментарът на председателя на Сдружението на областните болници д-р Нели Савчева от ефира на БНР също привлича вниманието на някои всекидневници. „Проектът за нов единен стандарт за финансово управление на държавните болници, внесен в парламента от здравния министър Кирил Ананиев, може да доведе до закриване на отделения и съкращаване на добри лекари. Това предупреди пред БНР вчера д-р Нели Савчева, председател на Сдружението на областните болници и управител на МБАЛ в Габрово”, пише „Дума”.
„Според Савчева огромен проблем може да се окаже разпоредбата, че лечебните заведения не могат да трупат дългове, надвишаващи миналогодишните им задължения. Това е невъзможно при постоянно увеличаващи се разходи за заплати, електрическа енергия и други, смята тя”, допълва изданието и уточнява: „Предложеният от министър Кирил Ананиев стандарт не позволява при просрочени задължения лечебните задължения да разпределят допълнителни възнаграждения от клинични пътеки. Последните анализи показаха, че просрочия нямат само 11 от 65 държавни болници”.
