Напускащите България лекари всяка година са приблизително 90% от броя на новозавършващите медицина. Това се посочва в доклад на Европейската комисия, разглеждащ макроикономическите дисбаланси у нас през 2017. В него е отбелязано, че въпреки факта, че съотношението между броя на медиците спрямо населението в България остава сравнително високо в сравнение с други европейски държави, емиграцията на българските лекари, съчетана със застаряването на тези, които остават в страната, създава големи диспропорции по отношение както на обезпечеността с кадри в отделни области на медицината, така и в цели региони. Особено съществен е кадровият дефицит при медицинските сестри у нас, предупреждават от ЕК.
Големият брой на напускащите България лекари е едно от посочените като предизвикателства за здравната система на страната ни. Сред останалите сериозни проблеми за сектора са ограничен достъп до здравеопазване, недостатъчно финансиране и като цяло слаби резултати по отношение на здравните показатели.
В тази връзка се отбелязва, че публичните разходи за здравеопазване в България продължават да са най-ниските в ЕС или 51,6% при средно ниво в останалите европейски страни от над 76%, въпреки че тази сфера е посочена като приоритет в бюджет 2017. В същото време обхватът на медицинските услуги, покривани по линия на здравното осигуряване, остава нисък, поради което и достъпът до здравеопазване е най-често свързан с лични доплащания от страна на пациентите, е записано в доклада. Според данните в него 88% от населението в България е обхванато от общественото здравно осигуряване, като при ромите този процент е 45%, а това компрометира ефикасността на системата, се казва в доклада на ЕК. Определени райони в страната изпитват и затруднения с достъпа до лекарства, е записано още в анализа на комисията.
Всичко това „поддържа“ значително по-голям брой население лишено от здравни услуги поради цена, разстояние или време за чакане за тях, в сравнение с пациентите от други страни от съюза.
Все пак от ЕК набелязват и някои положителни промени в здравната система у нас, като въвеждането на националната здравна карта, която според комисията може да бъде полезна. В тази връзка се посочва, че съотношението между броя болнични легла и разходите за хоспитализации е по-високо отколкото средното за ЕС.
Като цяло обаче докладът завършва с тежки изводи за българското здравеопазването, като отбелязва, че поради неговата неефективност в цялост нивото на смъртност у нас остава една от най-високите сред страните-членки.
