„Предложените разпоредби, касаещи продажбата на лекарствени продукти от автомати, трябва да бъдат детайлно развити с допълнителни разпоредби както по отношение на режима на разрешаване на продажба на лекарствени продукти чрез автомати, така и по отношение на контрола върху тях“. Това се казва в становището на МЗ по повод редактирания вариант на промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, въвеждащи вендинг машините за продажба на медикаменти извън аптеките.
От Министерството подчертават, че в направените предложения не се съдържат конкретни изисквания, на които следва да отговарят автоматите, както по отношение на техните функционални характеристики, свързани с правилното съхранение на лекарствата, така и по отношение на местата, на които те могат да бъдат поставяни.
„В действащия закон липсва разпоредба, която да задължава притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти (аптеки и дрогерии) да предоставят в регионалните здравни инспекции или Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) информация за наличие или липса на денонощен режим на работа в обектите. В предложенията не е предвидено и осъществяването на контролни правомощия от страна на регионалните здравни инспекции на териториален принцип според мястото на поставяне на автоматите, въпреки че именно те като регионални структури могат да упражняват най-систематичен контрол върху тях“, пише още в становището на МЗ.
От Министерството заявяват, че ИАЛ не разполага с компетентност и възможност да извършва проверка за установяване на свързаност и това трябва да бъде съобразено в предвиденото ограничение за брой аптеки между свързани лица. В предложения законопроект пък не са предвидени конкретни текстове за това какви последващи действия трябва да предприеме ИАЛ спрямо търговците, които не са приведени в съответствие с въведеното ограничение.
От самата Изпълнителна агенция по лекарствата заявяват, че предложените текстове, касаещи продажбата на лекарствени продукти от автомати трябва да бъдат доразвити с детайлни разпоредби както по отношение на режима па разрешаване на продажба чрез автомати, така и по отношение на контрола върху тях.
„Считаме, че е целесъобразно дейностите но издаване на разрешения за поставяне на автомати, воденето па регистър и контрол на автоматите да бъдат осъществявани не от ИАЛ, а от териториални структури по места, каквито са Регионалните здравни инспекции, които могат да извършват проверка на място, с оглед постигане на оперативен, системен, непосредствен и ефективен контрол върху този специфичен способ за достъп на населението до лекарствени продукти“, пише в становището на агенцията.
В становището на Министерството на финансите се заявява, че с новите предложения не се преодоляват изложените от МФ съображения, които са „от принципно естество и касаят спазването на законодателството в областта на публичните финанси, по отношение на финансиране на предложените дейности и прилагане на намалена данъчна ставка за корпоративен данък от 8 на сто“.
„Изразяваме резерви по отношение на въвеждането на разрешителен режим за поставянето на автомати за извършване на продажба на лекарствени продукти с режим на отпускане без лекарско предписание“, се казва още в становището на Финансовото ведомство.
БФС отново изразява категорично си несъгласие с приетите разпоредби относно финансирането от страна на държавата на автомати за отпускане на лекарствени продукти. „Новата уредба в проекта относно поставяне на автомати е кратка и във връзка с мотивите води до опасенията на магистър - фармацевтите, че се цели скрита коренна промяна на условията за упражняване на професията и застрашаване на сигурността и здравето на пациентите в полза на корпоративни интереси на собственици на автомати“, се казва в тяхното становище по законопроекта.
„БФС винаги е подкрепял всички смислени мерки за подобряване на достъпа на населението до фармацевтични грижи. Към момента в бюджета на НЗОК е предвидено финансиране със същата цел. По силата на Закона за здравното осигуряване БФС и НЗОК определят съвместно методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа. Посочената разпоредба е в сила от 2023г. и в ЗБНЗОК за 2024 г. са предвидени 9 млн. лева от бюджета на НЗОК за посоченото финансиране. Настоящият законопроект дублира посочения режим с ново финансиране от бюджета на министерство на здравеопазването“, казват от съсловната организация.
Оттам посочват отново, че проекта не е обсъден предварително с медицинските специалисти, които ежедневно и ефективно отпускат лекарствени продукти на населението. „БФС призовава народните представители да не търсят най-лесното, но недалновидно в дългосрочен план и поставящо под съмнение подбудите за приемане на закона промени в ЗЛПХМ решение. БФС има данни, че определени корпоративни интереси от години се опитват да променят регулацията на автоматите в страната, без оглед на становището на съсловието и на интересите на пациентите. (…) Дебатите при приемането на първо гледане на закона изключително манипулативно поставиха акцент върху опозиция от страна „фармацевтичния картел“. Не е ясно кой е този картел. Това, което е ясно от няколко акта на компетентния орган на защита на конкуренцията в България – КЗК е, че в България поради възможности на законодателството тече процес по окрупняване и създаване на пазарни участници със значителна пазарна сила. От друга страна, малките и неучастващи във вертикални структури аптеки са заплашени от изчезване“, пишат фармацевтите.
От Управителния съвет на Национална аптечна браншова организация (НАБО) също подчертават, че не са съгласни с концепцията за безконтролно поставяне на автомати за лекарства в населени места в България. „До момента законодателят е осигурил няколко възможности за доставка на лекарства и отпускането им на населението - чрез аптеки управлявани от магистър- фармацевти или помощник-фармацевти, чрез дрогерии управлявани от медицински специалисти и чрез лекари обособили специален шкаф за отпускане на лекарства. Така употребата на лекарствени продукти, медицински изделия, както и други продукти за здравето е било свързано с всеобхватна комуникация между медик и пациент/преносител на съответния продукт. Това е гаранцията на законодателя за правилна и рационална употреба на такива продукти и особено на лекарствата било то по лекарско или без лекарско предписание“, казват от НАБО и заявяват, че с предложените промени в ЗЛПХМ тази връзка се премахва.
„Това повишава риска за здравето на българите в отдалечените и труднодостъпни райони, които чисто социално-демографски са едни от най- заболелите, най-бедните и в рискова група хора“, категорични са от браншовата организация.
.jpeg)
