Едва 11% от българите декларират, че са си правили тест за ХИВ, а 86% - че не са си правили такъв тест към настоящия момент. Това показва национално допитване, проведено по поръчка на сдружение „Здраве без граници”.
От изследването става ясно, че 92% от българите не познават човек, който е носител на ХИВ, а само 6% от всички анкетирани пък са се чувствали изложени на риск от заразяване с ХИВ.
В проучването бяха тествани и редица ситуации, които показват и вид обществена нетолерантност по отношение на темата, свързана с ХИВ/СПИН. Резултатът от него е, че 94% от българите посочват, че не биха се омъжили/оженили за човек, носител на ХИВ, 87% от българите не биха живели с ХИВ-позитивен, а 76% посочват, че не биха били приятели с хора, живеещи с ХИВ. Това обществено разбиране и дистанциране на хората, носители на вируса, в голяма степен е предпоставка за криенето на ХИВ статуса.
По отношение на работата се отчита разчупване на нагласите, като 27% от хората посочват, че биха работили с човек, който е носител на ХИВ, а 31% биха общували с човек, носител на ХИВ. Младите хора в по-голям дял са склонни, за сметка на по-възрастните.
Един от ключовите въпроси е свързан със стереотипите по отношение на заразяване с ХИВ, както и реалните възможности. 91% от хората са съгласни, че с ХИВ може да се заразиш чрез сексуален контакт, което показва, че по отношение на основния риск има добра познаваемост, но според 8% човек може да се зарази чрез докосване или ръкостискане. Висок е делът на хората, които не знаят или не могат да преценят дали в такава ситуация могат да се заразят, което показва, че хората не са информирани в подробности за рисковете. Цели 25% смятат, че човек може да се зарази с ХИВ от неизмити прибори в кафене или ресторант, а според 24% човек може да се инфектира при разговор с ХИВ-позитивен чрез кихане или кашляне. Всеки пети (21%) пък е на мнение, че човек може да се зарази чрез ползване на обща тоалетна. Едва 33% от българите знаят, че има лечение, което забавя развитието на ХИВ инфекцията при човек, които е носител на вируса.
Съвременното лечение за ХИВ, което се предоставя и у нас, осигурява едно много добро качество на живот на пациентите. Практически пациентите на успешна терапия в днешни дни вече се проследяват медицински на 6 месеца. Все още обаче нормативно тяхното лечение се изписва за период от един месец, което ги принуждава да посещават Инфекциозна болница ежемесечно.
Освен за лечението на ХИВ, държавата трябва да подсигури възможност за безплатни изследвания за хепатит В и С, съгласно препоръките на Световната здравна организация (СЗО). В световен план, 328 млн. души живеят с вируса на хепатит В (HBV) или С (HCV).
Тъй като острата фаза при инфектиране с вирусите обикновено е асимптоматична, много малко хора биват навременно диагностицирани и лекувани. Лечението на HBV и HCV-индуцираната цироза е свързано със значително изразходване на здравни ресурси както от страна на НЗОК, така и от страна на самите пациенти.
В България предполагаемите честоти на разпространение са около 1.1-1.5% за HCV и около 3% за HBV, т.е. общо 330 000 души са инфектирани, но реално изключително малка част от тях са открити и се лекуват.
По експертна оценка в България една от групите, сред които хепатит В и С са най-разпространени, са хората над 45 години (т.нар baby boomers). Причина за това е, че преди 1992 година кръвта и кръвните продукти не са били изследвани за хепатит С, а ваксината за хепатит В не е била налична.
Според проучване, проведено от сдружение „Хепактив” през 2015 г., 49% ще се изследват само, ако не се чувстват добре, а 22% от анкетираните декларират, че ако сред колегите им на работното място има човек с хепатит С, те ще започнат да странят от него, поради страх от заразяване.
