Владимир Афенлиев: Лекарствената политика у нас заслужава 3,50

Няма здравноосигурено лице в България, което да не е опирало до лечение по НЗОК. Ако разделим заболяванията, които Касата покрива на четири групи – общи заболявания, онкологични заболявания, редки болести и трансплантации, най-голям е делът на увеличение на лекарствата за редките болести – 30% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. Това каза Владимир Афенлиев, директор на Дирекция „Лекарствени продукти и диетични храни“ в НЗОК, по време на XI-та годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.

Той отбеляза, че в първоначалното предложение за бюджета за 2025 г. увеличението от 13% за лекарства не е достатъчно. „Междувременно този проект беше оттеглен, няма бюджет, няма и макрорамка, но пък се увеличава минималната работна заплата, което означава, че ще се увеличат и здравноосигурителните вноски. Можем само да се надяваме на добро увеличение на бюджета за лекарства“, каза Афенлиев.

Според него по-добрият вариант е НЗОК да дава предложение за нуждите на системата от лекарства, тъй като лесно може да се направи прогноза, отколкото да се спуска макрорамка, в която Касата да трябва да се вмества.

„Ако имах неограничен бюджет, бих направил всичко възможно да въведа иновация, с която да можем да проследяваме ефекта от иновативните терапии. Това е нещо, което в момента липсва. Ние, като платци, и БЛС, който представлява лекарите, трябва да имаме възможност да се убедим, че иновацията дава ефекта, за който претендира“, посочи той.

По отношение на възможността за проследяване на терапията Афенлиев заяви, че най-вече е нужна политическа воля, както и усъвършенстване на преговорите с индустрията. Споделяне на риска е и когато иновацията не дава очаквания резултат. Това е най-важно за самия бюджет, отбеляза той. „В европейското законодателство за реимбурсация на лекарствата съществуват договори за споделяне на риска между индустрията и фондовете. Този тип договори в нашето законодателство отсъстват, но те биха помогнали за усъвършенстване на механизма“, уточни експертът.

В отговор на въпрос каква оценка би поставил на българското здравеопазване Владимир Афенлиев каза, че би поставил две оценки – 6+ за българските лекари и 3,50 за лекарствена политика, като уточни, че това обхваща всички институции, които трябва да правят политика, парламента и НЗОК.