Виолета Гетова: Моделът "ваксинация през целия живот" обхваща и нагласите срещу ваксините при хората над 50 години

Доброто ваксинално покритие е предпоставка за постигане на най-добрите възможни здравни резултати, в това число и при управлението на епидемии, а ваксинацията в детска възраст е необходимата здрава основа за ваксиниране по време на зрелостта и в напреднала възраст. Това заяви по време на семинара „Ваксиниране през целия живот“ маг.-фарм. Виолета Гетова, преподавател по фармакоикиномика във Фармацевтичния факултет на СУ „Климент Охридски“.

Според приетата стратегия на ЕК, ваксинирането през целия живот трябва да стане факт до 2030 г., а причините да се залага на този подход са няколко.

На първо място увеличената продължителност на живота в Европа и очакваното застаряване на населението водят до промени в демографската пирамида, което е причина и за промени в картината на заболеваемостта. Очакванията са, че през 2060 г. съотношението на групата хора над 60 г. възраст спрямо хората под 60 г. възраст в Европа ще бъде 3:1, а това означава значително увеличени разходи за здравеопазване, част от които за лечение на болести, които са ваксинопредотвратими.

Заболяванията се изместват от детството към зрелостта, възрастните хора имат нов социален профил, а активността и благополучието на младите поколения са пряко вързани с иновациите, с повишена производителност и икономически прогрес, обясни специалистката.

„Моделът за ваксинация през целия живот обхваща и обществените и социални нагласи срещу ваксините във възрастова група 50+“, подчерта тя.

Икономическите аспекти на ваксинацията също са важни и те трябва да бъдат разбрани и осмислени от обществото, допълни Виолета Гетова. Спазването на националния ваксинационен календар, повишеното доверие в препоръчителните ваксини, както и ваксинирането през целия живот имат много сериозни икономически измерения – това води до 82% спестени индиректни разходи и възвращаемост на инвестицията над 50%, каза тя.

По-добрата работоспособност, свързана с по-добро здраве, също е фактор, за който се мисли малко, обърна внимание специалистката. Тя подчерта още, че по-рядкото боледуване, респективно по-малкото количество медикаменти, които се налага да се прилагат, води до по-малко нежелани лекарствени реакции и намаляване на риска от поява на антибиотична резистентност.

Ваксината срещу сезонен грип води до 28% намаление на смъртни случаи при пациенти с диабет, 50% по-малко случаи на сърдечен инфаркт, 24% по-малък риск от инсулт след респираторно заболяване, а пневмококовата ваксина е намалила антибиотичната употреба с повече от 10%, цитира примери от научни изследвания Виолета Гетова.

Необходима е смяна на перспективата на мислене, подчерта тя и обобщи - от превенция на болестта към превенция на боледуването в по-широк смисъл - една цел, която може да бъде постигната чрез подхода „ваксиниране през целия живот“.