ВКС потвърди, че надлимитната дейност трябва да се плати

С определение от 11 юни на Върховния касационен съд не се допусна касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, с което НЗОК е осъдена да заплати на УМБАЛ “Света Марина” Варна сумата от 448 390 лв. за извършена и отчетена надлимитна дейност през ,месец юни 2016 година. Касата е осъдена да плати също и законната лихва за забавата и съдебните разноски. Това съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването.

В касационната жалба, подадена от НЗОК се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съдебният състав на ВКС обаче намира, че поставените в касационната жалба въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280. Те се отнасят до това дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от страна на НЗОК и са поставени много общо и в този смисъл не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване и на уговорките на страните по договорите за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури.

В определението съдиите от ВКС подчертават, че за да постанови обжалваното решение, Апелативният съд е приел, че между страните са сключени: договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор за извършване на клинични процедури и договор за извършване на амбулаторни процедури. Констатирал е, че по делото липсва спор относно наличието на надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки, включително за вложени медицински изделия и извършени амбулаторни и клинични процедури по сключените договори. Основание за плащане е налице, тъй като в договорите на страните не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, в договора е изрично въведено изискване ищецът в качеството му на изпълнител постоянно да осигурява договорената медицинска помощ на здравноосигурените лица, да разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност.

Следователно, от посочените основни задължения на ищеца се установява, че НЗОК му е възложила изпълнението на дейностите, предмет на договора, като не е поставено ограничение на приема на здравноосигурени лица съобразно лимита на договорените средства. Поради изложеното въззивният съд е направил извод, че извършените над определения лимит дейности са по повод изпълнение на задълженията на ищеца по договора. Извършената и отчетената дейност за м. юни 2016 г. е проверена и потвърдена от РЗОК – гр. Варна.

Определението на ВКС не подлежи на обжалване и в този смисъл има стойността на окончателен акт, който представлява съдебна практика на най-висшата съдебна инстанция и като такъв е задължителен за всички съдилища.

Припомняме, че на заседание на надзора на НЗОК се обсъждаше варианта да се изплати надлимитната дейност на лечебните заведения на разсрочено плащане. Причина е в заведените  дела от лечебните заведения срещу Касата, които заедно с лихвите увеличават сумата, която трябва да им бъде изплатена.

Общата стойност на извършената, но неизплатена от НЗОК медицинска дейност за 2015, 2016 и 2017  г. е 153 млн. лв. В момента болници съдят Здравната каса, като съдилищата приемат, че НЗОК трябва да плати реално оказаните медицински услуги. В процеса на делата между двете инстанции обаче сумата нараства, защото в нея се включват и лихвите.