Авторитетното проучване Индекс на европейския здравен потребител през 2018 г. е подробно представено в „Сега“. То показва, че в сравнение с предходната година сме минали две места напред в класацията на европейските държави и се нареждаме на 31 място от 35 страни. „Зад нас са Полша, Унгария, Румъния и Албания, което пък значи, че Северна Македония, Черна гора и Сърбия са пред България. Изследването се провежда от 2005 г. насам. То проучва здравните системи в Европа с помощта на публични статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания, като акцентът е върху потребителя, т.е. доколко системата е добра за него. Индексът се базира на 6 основни показателя - права на пациентите, достъп до лечение, резултати от лечението, превенция на болести, обхват на здравната система и осигуряване на лекарства. Индексът отчита и особено драматични за нашата система показатели като плащания от джоба на пациентите. През 2018 г., за пръв път от 10 години, Холандия отстъпва първото място в класацията на Швейцария. Това се дължи на промяна в методологията на проучването - включен е нов показател за достъпност - време за чакане за детско психиатрично лечение, и там дългогодишният лидер губи точки“, пише медията.
„Макар и първите 12 страни в класацията да са от Западна Европа, един от изводите на авторите на индекса е, че няма връзка между парите, които се харчат за системата, и достъпността й. В богати страни като северните проблемът с листите на чакащи за планово лечение продължава да стои с пълна сила. Освен това липсата на листи на чакащи пести пари, а не обратното - колкото по-бързо се решава даден проблем, толкова по-ниска е цената, отбелязват авторите на индекса. За пример са дадени Черна гора и Северна Македония, които са намалили драстично листите на чакащи, въвеждайки национална система за електронни направления в реално време, по същия път върви и Сърбия. България има добри точки по този показател и не е изпаднала още по-назад благодарение на него - у нас достъпът до болница е изключително лесен. Цената обаче е висока - ние имаме най-високите разходи за болнична помощ като процент от общите разходи за здравеопазване в цяла Европа, което прави системата ненужно скъпа. Освен това България не следва да се приема като страна с ниски разходи на здравеопазване - у нас за сектора се харчат 8.2% от БВП, което ни подрежда на 16-о място в ЕС. Проблемът е, че тук едва половината от тези пари са публични разходи, а останалите се поемат кеш от пациентите“, пише още медията.
„24 часа“ информира, че 22 млн. лева повече предвижда държавата за месечните помощи на хората с увреждания за догодина. „Причината е, че през 2020-а линията на бедност се увеличава и става 363 лв., а финансовата подкрепа за инвалидите е процент от нея.
Това съобщи в Пловдив социалният министър Бисер Петков при посещение в центъра за рехабилитация на незрящи. Уточни, че сумата се отпуска на всички с 50 и над 50% нетрудоспособност, като не се взема предвид доходен критерий. Получават я 650 000 души.
11 780 хора с увреждания пък са започнали работа заради задължителните квоти. Това е двойно повече в сравнение с предходната година. Трудовите инспектори са проверили над 880 фабрики. 110 предприятия пък са платили над 92 хил. лв., защото са отказали да назначат инвалид“, пише всекидневникът.
Епидемични взривове от Хепатит А са регистрирани в части от София и Сливен, съобщава „Труд“. „Болестта на мръсните ръце е засегнала столичния район "Люлин", в частност квартал "Филиповци". Случаи са регистрирани още в село Градец, Сливенско, както и в Търговище. В София, в периода 2.09. -02.10.19 г., са заболели 11 души, от които 9 деца от 2 до 12 год. и 2-ма възрастни. Всички те са хоспитализирани. Епидемичен взрив от Вирусен хепатит тип А е докладван и в село Градец, обл. Сливен. От началото на годината до 14.10.2019 г. са регистрирани 71 потвърдени случаи, преминали болнично лечение в Инфекциозно отделение на МБАЛ "Ив. Селимински-Сливен". Оказва се, че болните живеят при лоши санитарно-хигиенни условия. Започнало е ваксинирането на контактните лица до 15 години. В Инфекциозно отделение на МБАЛ-Търговище пък са хоспитализирани 3 деца от едно семейство. Случаите са лабораторно потвърдени“, уточнява изданието.
8.2% от БВП, при този мизерен БВПна тиквения бостан абсолютно нищо не значи за да се направят някакви анализи ,че финансирането на здравни сектор не зависи от финансирането . Куцо проучване с куци изводи . Освен това така наречения лесен достъп до здравеопазване в България означава камара пациенти и парапациенти (например с банална хрема) навалящи се пред кабинетите на личния лекар или тесния специалист и го принуждава буквално да бърза и препуска по някакви прегледи за по 2 минути , което за всички е ясно,че не е медицински преглед . Ето това е бързият достъп в гетото България. И изобщо не е никакво достойнство на комунистическата система Семашко. Тук плебсът вместо да си записва час за преглед и както в UK да получва appointment в рамките на 2-7 дни за преглед вместо това ползва доктора за конвейр за здравни услуги. Всъщност хаоса някой си глупак приема за лесен достъп св системата без да види реалностите и дефектите И на всичкото отгоре тази глупава държава и нагло правителство имат и агенция за контрол на качеството на медицинската дейност без да са ограничили безогледната и мародерска експлоатация на лекарите явяващите се експерти в здравеопазването, а не общи работници от битовия комбинат НЗОК, които не могат да бъдат ползвани по този начин. И най-накрая изводът ,че здравната система не зависи от финансирането е много хубав начин за тъпанарите управляващи да се аргументират защо ще продължават да не я финансират очаквайки да стигнат Кралство Нидерландия или Швейцария с 22 пъти по-ниски нива на финансиране.