„Основното при двата варианта е, че трябва много добра предварителна подготовка. Вариантът със задължителната допълнителна застраховка от 12 лв. или 2% от дохода, заедно с 15% доплащане от пациента при лечение до 700 лв. е по-сложен. Министър Ананиев изрази подкрепата си към този модел. Идеята е, че така ще се случат по-леко нещата и няма да има трусове при преминаването към нов модел. Вторият вариант, при който касата вече не е основен играч, а ще има още частни здравни осигурители и хората ще изберат къде да се осигуряват, обаче е по-добър.” Това казва в интервю за „24 часа” д-р Александър Заимов от УС на Българския лекарски съюз във връзка с предложените два варианта на нов здравноосигурителен модел.
По думите му, пример за това, че демонополизацията на НЗОК е по-добрият модел, е Холандия. „Там има 6 или 8 здравноосигурителни фонда, които се конкурират и контролират много добре разходите на средствата, които плащат за лечението на осигурените от тях хора. Министър Горанов, който е принципал на здравеопазването, също клони към този модел, без повишаване на здравната вноска, надявайки се, че подобреният контрол ще намали разходите. Идеята е да се види дали моделът ще работи по-добре от сегашния и едва след това да се повиши здравната вноска. Аз също подкрепям този модел, защото няма смесване на плащащи структури - каса, застрахователи. Най-важното нещо е да се създадат условия за реална конкуренция, т.е. за реален пазар на медицински услуги. Ако има конкуренция между осигурителните фондове, от една страна, и болниците, от друга, това ще доведе до две неща - понижаване на цените и повишаване на качеството. Фондовете, конкурирайки се помежду си, ще се стремят да привлекат повече хора, да създадат по-добри условия. Болниците пък, също конкурирайки се да сключат договор с фондовете, ще подобрят условията си и ще предложат по-прозрачна и качествена услуга”, коментира д-р Заимов, според когото здравната система може да се подобри и без увеличение на вноската, като се започне от подобряване на контрола в лекарствената политика.
За лекарствена политика говори и управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев, цитиран от „Стандарт”. „Ефективността на едно лекарство не се определя от неговата цена. Това е дълбоко погрешно твърдение. Ефективността на едно лекарство се доказва. Тогава, когато аз твърдя, че трябва да се избира най-евтиното лекарство, тоест всеки един лев, който плащаме отгоре за някое лекарство, би трябвало да бъде доказан в ефективността на лекарството”, коментира д-р Дечев.
„Този, който кандидатства като производител с цена, която превишава към този момент това, което е по-евтино, примерно с 50% по-скъпо, той трябва да докаже, че неговата ефективност е по-висока също с 50%. За целта има такива институти с хиляди персонал, които това им е работата. Напрактика ние ще задължим всеки един производител той да прилага тези доклади, които вече са публикувани. Те са публично известни и на производителя и на нас. Касата има нужда от коренна промяна в областта на контрола”, казва още управителят на НЗОК.
Лекарствата са тема и на публикация в „Труд”, който се спира на становище на БГФармА във връзка с предложени от ЕК промени. „Предложенията на Европейската Комисия за предоставяне на по-достъпни лекарствени продукти, за спестявания в националните бюджети за здравеопазване и за създаване на до 25 000 нови работни места, трябва да бъдат подкрепени. Това се посочва в позиция на Българската Генерична Фармацевтична Асоциация”, пише вестникът.
„Призивът на браншовата организация се основава на независимо проучване, което установява, че предложените реформи от ЕС на държавите членки в областта на лекарствената политика, ще доведат до значително спестяване на средства в националните бюджети за здравеопазване и ще създадат нови висококвалифицирани работни места. БГФарма изразява тревогата си, че пациентите и българската икономика рискуват да изгубят тези потенциални възможности, ако правителството не подкрепи реформите.
Съгласно действащите правила, когато една фармацевтична компания създаде нов лекарствен продукт, нейната молекула обикновено е защитена както от двадесетгодишен патент, така и от "Сертификат за допълнителна защита" /СДЗ/. В резултат производителите на генерични лекарства в ЕС трябва да отложат предлагането на по-достъпни, но идентични версии.
Сега ЕК предлага освобождаване от СДЗ и това трябва да се подкрепи, посочват от БГФармА”, пише изданието.
Ала-бала...контрол... конкуренция... Единственото възможно поевтиняване е от заплащането на труда на медиците, който е на дъното сега и няма накъде повече. Нито при лекарствата имат желание да бръкнат, нито при администрацията, която пък при тези модели ще се утрои.
Създаването на много, конкуриращи се помежду си, частни здравно осигурителни фондове ще оскъпи значително и без това недофинансираната здравна система. Няма как с 4% от събраните осигурителни вноски да се издържат административните разходи и персоналът на многото фондове. Освен това, т. нар. демонополизация изисква създаването на гаранционен преразпределителен фонд, който също ще глътне ресурс. Всичко това неминуемо води до сериозно увеличаване на финансовата тежест върху здравно осигурените лица. Това не би било проблем при наличието на обществен консеснсус и при значително по-висок жизнен стандарт на хората в България. Дали страната ни обаче е готова за такава стъпка в този момент? Дълбоко се съмнявам...
Във всички държави около нас има по един единствен законно определен фонд за задължително здравно осигуряване. През него минават между 85% до 95% от парите за здраве. Останалите между 5-15% от парите достигат по два начина до ИМП - т.нар. изпълнители на медицинска помощ; като първият е през задължителен допълнителен здравно-осигурителен фонд /не повече от 10%/ или вторият начин през доброволни здравно-осигурителни или застрахователни фондове /не повече от 5%/. Например Хърватска /площ 50% от нас и население 66% от нашто/ има от 1993 год един единствен публичен и обществен здравноосигурителен фонд HZZO; както и доброволни частни здравно-осигурителни фондове. В тази държава никои не говори за монопол на Касата им, защото това не е вярно и защото това е правилно да се каже моноопсия. За 2017 г. приходът на фонда им HZZO премии е 23 300 милиона куни HRK около 3 107 милиона евро. Броят на регистрираните им ЗОЛ - здравно-осигурени лица е около 4 3550 000, а заплатената сума отнесена на едно ЗОЛ е около 715 евро годишно. Вноската им обаче не е 8% а 15 %. Болниците им са само 80 /словом осемдесет/ на брой за сравнение с нашите 400. Най-важното там няма частни болници, а у нас не само има има но сключват договори с публично обществения фонд при право да са търговски дружества и да формират печалба. Това го няма никъде в ЕС.