Сравнителен анализ на подписаните от България документи в областта на политиките по наркотиците, конкретни примери за разминавания и препоръки направиха Анна Любенова, секретар на фондация „Инициатива за здраве“ и Димитър Марков, Старши анализатор към Правна програма на Център за изследване на демокрацията на пресконференция в БТА днес.
Специалната сесия на Общото събрание на ООН (UNGASS) по световния проблем с наркотиците, която се проведе тази година, излезе със заключителен документ, към който ЕС предостави предварителни препоръки. Тези документи съдържат някои прогресивни виждания, които липсват на практика в България. Парадоксът е, че като страна членка на ООН и ЕС страната ни официално подкрепя тези становища, заяви Анна Любенова, секретар на фондация „Инициатива за здраве“. Любенова аргументира тезата си със серия примери, сред които:
Според позицията, подготвена от ЕС, хората, употребяващи наркотици, имат нужда от грижа, внимание и лечение. В България притежанието на наркотици продължава да бъде криминализирано и да се наказва със затвор. Практически това превръща хората, употребяващи наркотици, в престъпници, а не в хора, нуждаещи се от грижа. Изводът е, че на практика в България е по-лесно един зависим човек да попадне в затвора, отколкото в лечебна програма.
В този контекст Европейският съюз призовава за солиден подход към обществено здраве, фокусиран върху правата и нуждите на хората, а ООН за недискриминационен достъп до медикаментозно лечение, поведеченска и социална подкрепа. Ситуацията у нас показва, че достъпът до лечение, финансирано с публични финансови ресурси, е ограничен в порядъка на 3000 човека (около 15% от нуждаещите се). Една от основните причини за отпадане от лечение на наркозависимите е липсата на финансови възможности, посочи Анна Любенова. Тя допълни още, че в България няма никакви безплатни варианти за лечение на зависимости в местата за лишаване от свобода, а там по последни данни около 2?000 са зависими. Липсват и програми за намаляване на вредите от употребата на наркотици.
Докато ЕС препоръчва въвеждането на алтернативи на затвора и на принудителните санкции за зависими, извършили леки престъпления, у нас такава възможност липсва напълно.
В подкрепа на последното Димитър Марков, старши анализатор в Правната програма на Център за изследване на демокрацията, представи серия от предложения за реформи, които да облекчат социалните и здравни разходи на държавата и да подобрят грижата за наркозависимите. Сред тях са декриминализиране на придобиването, съхраняването, държането и пренасянето на наркотични вещества, предназначени за лична употреба; въвеждане на пробацията като алтернатива на лишаването от свобода за престъпленията с по-ниска степен на обществена опасност; алтернатива: отпадане на най-ниския предел на лишаването от свобода за престъпленията с по-ниска степен на обществена опасност с цел възможност за замяна с пробация при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства; въвеждане на административно наказание за маловажните случаи на придобиване и държане на наркотични вещества; предвиждане на провеждането на лечение като самостоятелна пробационна мярка, която съдът може да налага, ако деецът страда от зависимост, която е допринесла за извършване на престъплението; методически указания за прокурорите и разследващите органи; уеднаквяване на съдебната практика по дела за престъпления, свързани с наркотици.
В заключение от фондация „Инициатива за здраве“ и Център за изследване на демокрацията уточниха, че е необходима координация на политиките на различните ведомства и управление в синергия и насоченост към постигането на разписаните цели. Двете водещи неправителствени организации обърнаха внимание на препоръките на Европейския съюз за силно участие на гражданското общество и апелираха за диалог с Националния съвет по наркотични вещества, който има практиката да провежда заседанията си при закрити врати.
