Бъдещето на медицината у нас е в обучението на място от известни специалисти

Доц. Васил Каракостов е един от най-добрите спинални неврохирурзи в България. Специализирал е спинална неврохирургия в „Шоен Клиник”, Германия; гръбначна хирургия и гръбначна микроневрохирургия в Цюрих, Берн, Залзбург, Филаделфия. Автор е на над 180 научни публикации в в български и международни издания.
От 2017 г. е началник на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.

Доц. Каракостов, наскоро в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, която Вие ръководите, гостува едно от най-големите имена в света в областта на инвазивната неврорентгенология – проф. Шарбел Монайе. Той демонстрира, заедно с доц. Сираков, иновативна техника при лечението на много сложни артериовенозни малформации. Как се стигна до това посещение?

Лечнието на някои от съдовите заболявания на мозъка изисква визсша форма на професионализъм, която е свързана с иновативни идеи и натрупан опит. Интервенционалната техника, която проф. Монайе демонстрира у нас, се използва в малко неврохирургични и интервенционални центрове по света и  един от тях е този, ръкводен от него в Университетската болница в Лимож, Франция. Методът има голяма ефективност при тежки случаи, за които допреди 2-3 години препоръчителното поведение беше да се въздържаме от хирургия или интервенционални ендоваскуларни процедури, поради изключително големия риск от неблагоприятни резултати. Проф. Монайе като едно от водещите европейски и световни имена в областта на интервенционалната ендоваскуларна неврорехтгенология за лечение на съдови малформации и мозъчни  аневризми, беше изключително любезен да приеме поканата на доц. Сираков за интервенирането в България на два изключително редки и тежки случая. При единия от случаите, малко дете с изключително трудна за поведение съдова малформация, първия етап от лечението беше извършено успешно от доц. Сираков в рамките на един предишен период от време. Това е направило впечатление на проф. Монайе и в комуникацията между него и доц. Сираков е осъществен не само личен, но и институционален контакт за възможността за съвместно лечение на такъв тип пациенти у нас. Горд съм, че в нашата клиника има тенденция съвременните технологии и оперативни техники да бъдат въвеждани на един много по-ранен етап, в сравнение с дори някои от развитите европейски страни.

Това ли е бъдещето – вместо да изпращаме пациенти за лечение в чужбина, у нас да идват известни имена, които да обучават български екипи?

Определено! Затова посещението на проф. Монайе е първо, но се надявам тези партньорски взаимотношения да продължат и за напред. Имаме иновативната и прагматична  подкрепа от страна  на НЗОК, която е напълно наясно с ползата от такъв тип сътрудничество. Освен, че помогна на двама пациенти с изключително тежки съдови заболявания на мозъка, работното посещение  на професор Монайе събра много специалисти – от цяла България и от съседните държави, които да почерпят опит на живо (бел. а. - операцията се предаваше в реално време). Това е един незаменим начин за обучение и обмяна на идеи и опит, който в бъдеще време ще бъде задължителен във всички области на медицината в България – т.нар. continuing medical education.

Колко би струвала една от тези операции, ако беше направена в чужбина?

Цялата подготовка в един такъв случай, ако трябва да я измерим финансово, започва от там, че заболяването трябва да бъде диагностицирано: с ЯМР, чрез различни съдови програми, компютърна томография, ангиография, други изследвания съпътстващи предоперативната подготовка. Преди самата хоспитализация ако лечението се извършва в чужбина, има и допълнителни чисто логистични разходи, като разходи за транспорт който понякога е и специализиран с придружител от медицинско лице, разходи за транспорт, за настаняване на придружителите и др.. Всичко това е в десетки пъти по-скъпо ако се извършва в чужбина. Като национален консултант, участвам в разглеждането на два или три случая в седмицата с предложение за лечение в чуждестранни клиники. Виждайки офертите разбирам, колко обосновано висока е разликата в стойността на определени пера от тях, единственно поради естествено високия стандарт на оценка на медицинските услуги там. Разбира се ние не можам да си спестим хонорарите, които за специалисти от ранга на проф. Монайе са от порядъка на около и над 10 хил. евро. Но всички други разходи са в пъти по-малки, отколкото в една друга клиника по света. Не че качеството на апаратурата, имплантите или консумативите е по-различно, напротив – същите консумативи се използват и там, но при нас тези стойности са определено по-ниски.

Като говорим за иновации, като че ли най-голям път медицината извървя в областта на гръбначната хирургия, в която вие сте специалист. Близо ли сме до времето, когато на операциите на дискови хернии, например, ще се гледа като на рутинна процедура?

Вие сте абсолютно права в това че иновативните, технологчни постижения в областта на спиналната хирургия  отбелязват един невероятен и възходящ прогрес и за щастие ние сме част от него. Операцията на дискова херния като една от най масовите спинални патологии е един многостранен процес. Обикновено в т.нар. правила за добра медицинска практика в развитите страни, ако пациентът, в рамките на 2 до 4 седмици не получи облекчение от консервативното лечение, което винаги е първо, се прибягва задължително до провеждането на образна диагностика за откриване на причината  чрез магнитен резонанс. При диагностициране евентуалното наличие на дискова херния или друга гръбначна патология, задължително пациентът се консултира с неврохирург. Когато има ясно диагностицирана механична причина не се упорства с продължаването на неефективната до този момент медикаментозна терапия, не се правят рисковани екскурзии до балнеосанаториуми или използването на нестандартни и спорни методи на въздействие. И това е така, защото има конкретна механична причина за болестното състояние на пациента, а именно компресията на нервна структура, която понякога може да доведе и до пареза на определени мускули на крайниците и пациентът трябва да бъде информиран за това. Ако този момент се пропусне, понякога настъпват тежки и трайни инвалидизиращи усложнения. Колкото по-рано пациентът пристъпи към освобождаване на този, често механичен проблем, толкова по-голяма е гаранцията, че ще се възстанови напълно от заболяването си. Самата интервенция представлява една добре усвоена техника, независимо дали и чрез ендоскоп или под микроскоп, която ако се приложи от хирург с достатъчно голям опит, резултатите са изключителни. Спиналната и гръбно-мозъчната хирургия у нас са с утвърдени традиции. Дълги години обаче нямаше реално обяснение защо повечето пациенти постъпват късно за оперативно лечение. Причината е много проста. В България, в тази област няма ясни и строги насоки и правила за добра медицинска практика, които да задължат невролозите  или общопрактикуващите лекари при неповлияване на пациента от консервативно лечение да са задължение да го консултират с неврохирург, което е задължителна практика във съвременния медицински свят. Решението по кой път на лечение ще поеме го взима информирания пациент. Важно е той да бъде коректно и професионално информиран. Недоумявам как специалисти в доболничната помощ, масово обясняват, че операция се прави само в краен случай, когато пациента получи пареза или парализа или  – ако не може самостоятелно да контролира резервоарните си функции. Това е изключително погрешна, невярна и заблуждаваща пациента информация! В нашата клиника се извършват 2400 операции на година, от които през последните години повече от 50% са гръбначни. Има тренд в световен мащаб и в частност и нашата клиника, към повишаване на дела на  спиналните операции и причината е в показаните добри резултати.

Искате да кажете, че хората вече не са страхуват толкова много, когато им предстои мозъчна или гръбначна операция?

Тази тенденция се забелязва в при нас през последните 10 – 15 години по простата причина, че съвременната медицина е медицина на доказателствата, т.е. ясно е какво е заболяването, ясно е къде точно се намира, както и да се прогнозира неговото развитие и какъв е лечбния подход към него е най-подходящ за най-благоприятен изход. Съвременните оперативни техники за оперативното лечение на дисковите хернии и на другите гръбначни заболявания в клиниката, която ръководя, са на базата на минимално-инвазивната микроскопска нееврохирургия.. Голямо значение има и фактът, че много от лекарите, които работят в нашата клиника, преди това са имали възможност да специализират в едни от най-авторитетните западни клиники. Те имат един по-съвременен прочит за това, какво представлява и как се извършва, неврохирургията на туморите на мозъка или патологията на гръбнака и пациентите разбират това.

На мен лично ми беше необходимо да преосмисля, преди повече от  десет години, какво точно е моето призвание в неврохирургията. Това стана след като завърших пълния курс от десет цикъла по минимално инвазивна и микроневрохирургия на гръбнака и гръбначния мозък, при един от най-известните професори в своята област проф. Маер в Мюнхен,. Човек разбира същността на нещата, когато ги погледне в дълбочина и осъзнае, че това, което прави е съвременно, достатъчно ефективно за болните и му доставя удоволствие.

Клиниката, която ръководите, е най-голямата в страната. Как успявате да съчетавате административна работа с това да оперирате всеки ден?

Наложи се да реорганизирам, както  работното така и личното си време. Не се изживявам като „сам воинът е воин”, а разчитам на колегите си, които след известна структурно-организационна промяна, поеха ръководството и отговорносттта за няколко строго профилирани сектора в неврохирургията. Разбира се административната работа е доста натоварваща, но не допускам тя ми пречи да бъда неврохирург, защото това е моето призвание и не бих се занимавал с нищо друго.

Болница „Св. Иван Рилски” е университетска и е база за обучение на бъдещите лекари. Какви са съветите, които най-често им давате?

Първо да не заспиват на лекции, защото пропускат много важни неща (в рамките на шегата, разбира се). Не приемам за добър бизнес план веднага след студентската скамейка да се търси „реализация“ в чужбина. По простата причина, че който и където и да отиде веднага след завършването си, той ще бъде затрупан предимно с големия обем от писмена работа, която съпътства  работата на всеки лекар във всяка една клиника. Напълно илюзорна е представата, че начинаещият лекар веднага ще бъде потопен в конкретиката на работата с болния и в частност в операционната зала и това е впечатлението ми от болшинството чуждестранни клиники, в които съм бил. Това, което е практика в повечето водещи клиники в България, имам предвид не само неврохирургия но и в други хирургически специалости, е още от самото начало, успоредно с неминуемата писменно-административна работа, да допускаме младите лекари близо до пациентите, включително и в операционната, дори и само като присъствие, облечени в стерилни дрехи, наблюдавайки целия процес на работа и научавайки се на правилата за стерилност. Всичко след това е в ръцете на специализанта, упоритост любознателност и постоянство.
Прави ми впечатление, че в Бълария има една, макар и плаха, но прогресивна тенденция, все по-малко новозавършили лекари да заминават за чужбина веднага след завършване на университета. Държа се с тях. като с колеги не им спестявам и жилото и меда. Това е, което им казвам.

Как една, в случая държавна болница, може да задържи перспективните млади специалисти? Вашата рецепта?

Има един-единствен начин, който е валиден навсякъде по света. Да ги оцени, както морално така и материално. Един човек, който се ползва с уважението на колегите и пациентите си и същевременно е добре материално подсигурен, той ще остане. Не познавам някой, който ще иска авантюристично да обикаля света при положение, че е оценен и осигурен в страната си. Разбира се миграционния процес е валиден за всички страни не е само български патент, колегите в Германия и дриуги централно европейски страни  например отиват да работят в Швейцария или скандинавските страни заради по високия стандарт и данъчна политика, а на тяхно място идват масово лекари от новите демокрации в Източна Европа. Практиката показва, че голяма част от тях се завръщат и привнасят наученото и опита си в своята родина. Това е моята рецепта надявам се да бъде изпълнена, нали съм лекар – предписвам рецепти.