„От години България е тъжен рекордьор в европейските статистики не само по отношение на процента деца, които се раждат недоносени у нас, но и по детска смъртност и мъртвораждаемост“, посочва в анализа си Венелин Стойчев от Института по философия и социология на БАН. Този извод бе представен в доклада на социолога, изготвен по инициатива на Фондация „Нашите недоносени деца“ и изнесен в рамките на годишната конференция на фондацията под наслов „Родени твърде рано“, която се проведе през изминалия уикенд в столицата.
Липсва информация за гестационната седмица на раждане за повече от 2400 новородени.
Това често е показател за непълноценно проследени бременности, които водят до усложнения при раждането и здравословни проблеми както за бебетата, така и за техните майки, се посочва категорично в доклада.
Документът използва данни, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) и бе огласен във връзка с отбелязването на Световния ден на недоносените деца – 17 ноември – Денят на малките герои.
Събитието за четвърта поредна година събра родители, експерти, медицински специалисти, за да привлече общественото внимание към предизвикателствата и грижите за преждевременно родените деца.
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
От 2009 г. насам броят на новородените в България намалява с около 2000 деца на годишна база.
Макар че през 2023 г. има леко увеличение спрямо 2022 г., тази негативна тенденция продължава да е част от демографската картина. Около 5300 бебета, или 10% от новородените, са с тегло под 2,5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.
Докладът очертава и сериозни разлики в показателите за мъртвородени и детска смъртност между градовете и селата. Например, в Ловеч и Хасково този коефициент е над 10 на 1000 бебета – стойности, сравними с тези в някои африкански страни. В България едва няколко града поддържат коефициент под 3, което е в съответствие с европейските норми. През 2023 г. сред тях са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна, което подчертава нуждата от по-ефективни мерки в по-малките населени места за подобряване на грижата за новородените.
Програмата на форума включваше разнообразни лекции от утвърдени специалисти в медицината и грижата за недоносените деца от България и чужбина.
Проф. Цветомир Луканов, международно признат детски кардиохирург и ръководител на Клиниката по детска кардиохирургия в Университета „Хайделберг“, представи съвременни подходи за лечение на сърдечни заболявания при децата. Виртуално участие взе и д-р Нилс Бергман – учен, посветил десетилетия от работата си на популяризиране на кенгуру-грижите – метод, при който недоносеното бебе се поставя на гърдите на родител кожа до кожа, което носи неизброими ползи за развитието на новороденото както в краткосрочен план, така и по отношение на неговото невроразвитие напред във времето. Той сподели видеообучение за персонала на интензивното неонатологично отделение в болница „Еразъм“ в Брюксел. Сред гост лекторите беше и Корина Кроитору от Румъния, съосновател на Румънската асоциация за продължително хоспитализирани новородени ARNIS, която разказа за въвеждането на семейното и невроразвитийното обучение в неонатологичните отделения в страната си.
Български специалисти като проф. д-р Христо Мумджиев, проф. д-р Боряна Слънчева, доц. д-р Ралица Георгиева, проф. д-р Виолета Йотова, доц. д-р Лилия Вакрилова и много други обсъждаха теми, свързани с растежа и развитието на недоносените деца, задължителните имунизации при бебета и малките деца, генетичните заболявания и евентуалните рискове, както и възможностите за диагностика.
Интересни презентации представиха методи за по-добра адаптация на недоносените бебета у дома, какви са предимствата на кърмата като оптимална храна за новородени, спешната помощ при малките деца, както и много други аспекти и ключови психологически и медицински насоки за родителите. Гостите имаха възможност за нови професионални и лични контакти и да зададат своите въпроси към специалистите, като разискват конкретни предизвикателства в приятелска атмосфера.
Венелин Стойчев подчерта още, че
за първи път у нас броят на мъртвородените бебета годишно пада под 300,
което е два пъти по-малко отколкото преди десетина години и за първи път е по-малък от 5 пункта (4,9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предходни периоди това е голямо постижение за България, но в сравнение със страни в Европа, резултатите у нас остават все още много лоши. В Норвегия и Финландия този коефициент е около 2; в Германия и Франция е около 3, а дори съседни на нас държави като Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4.
„Неприятната статистика изисква не само институционална намеса, но и по-висока обществена ангажираност и информираност по въпросите на преждевременните раждания и нуждата от специализирани грижи. Всички заедно – общество, институции и специалисти можем да окажем позитивно въздействие върху тези тревожни данни и затова сме тук”, сподели Моника Златанова от Фондацията „Нашите недоносени деца“ по време на конференцията.
Проблемите с недоносените деца и детската смъртност са продължаваща реалност за България, но има шанс за промяна. Само с усилията на всички – държавни институции, здравни специалисти, неправителствени организации и обществото като цяло – можем да се надяваме на по-добри условия за децата и техните семейства.
Целия доклад можете да прочетете тук.
