Какво ни е необходимо да знаем и да направим, ако се наложи да влезем за лечение в болница? Тази информация дават днес експертите на Здравната каса в седмичната рубрика на фонда за здравноосигурени „НЗОК за теб“.
Какви документи са ни необходими, за да ни приемат и кой ги издава?
При планов прием в болница, пациентът постъпва с Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7). Направлението се издава от личен лекар или от лекар специалист. Към направлението се прилага и Амбулаторен лист. Документите се издават електронно, но при желание на пациента може да се разпечатат на хартия. Препоръчително е пациентът да представи и всички медицински документи, с които разполага. При постъпване по спешност не се изисква направление или други документи.
Необходимо ли е да знаем по каква клинична пътека ни приемат и какво включва тя?
Клиничната пътека, по която пациентът постъпва в болница, има само предварителен информативен характер за лечебното заведение, в което постъпва. Определяща е клиничната пътека, по която пациентът е изписан от болницата и тя може да бъде различна от тази, по която е приет. Вие имате право да знаете по коя клинична пътека Ви лекуват.
Ако са ни необходими изследвания – предварително ли трябва да сме готови в тях или ги правим в деня на постъпване?
При хоспитализация (планов прием) пациентът може да представи изследвания, извършени преди датата на хоспитализация, но ако няма такива, приемащото лечебно заведение не може да ги изисква. Ако няма изследвания, но са необходими такива, същите следва да се направят в болницата.
Изследванията влизат ли в клиничната пътека или ни трябва допълнително направление за тях?
Всички изследвания се извършват в рамките на клиничната пътека, включително образни (рентген, КАТ, МРТ, ехография) и лабораторни изследвания.
Не са необходими отделни направления за тях.
Ако се налага консултация с анестезиолог – какво включва тя и кой я заплаща?
"Предоперативна анестезиологична консултация" е задължителна за всяка клинична пътека с оперативна дейност, извършена с обща или местна упойка и е неразделна част от Историята на заболяването на пациента. Включва анамнеза за наличие на алергии и придружаващи заболявания. По преценка на анестезиолога се извършват и специфични изследвания. Консултацията с анестезиолог и назначените от него изследвания влизат в цената на клиничната пътека и също се заплащат от НЗОК.
В кои случаи плащаме избор на лекар/екип?
Изборът на поискани от пациента допълнителни услуги, включително избор на лекар или екип от медицински специалисти, е регламентиран в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и се заплащат допълнително по цени посочени в наредбата(Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г., изм. и доп. ДВ. Бр.87 от 19 октомври 2021 г.)
Извън дейностите, които заплаща НЗОК, лечебните заведения трябва да имат изготвен ценоразпис, поставен на видно място, от който пациентите да се информират за цените на предлаганите услуги и консумативи. Допълнително поисканите услуги са въпрос на личен избор на пациента, а не задължително условие за прием и лечение в лечебно заведение за болнична помощ. Тези услуги се заявяват свободно, изрично и писмено от пациента.
В кои случаи плащаме за консумативи или медицински изделия?
Болницата може да иска от пациента да заплаща само медицинските изделия, за които изрично е посочено в съответната клинична пътека, че не се заплащат от НЗОК. Пациентът заплаща изделията на цената, на която ги е закупила болницата. Последната задължително издава фактура и фискален бон, в които е посочено за какво е плащането от пациента. В случаите, в които НЗОК покрива част от цената на медицинското изделие, пациентът доплаща сумата до стойността, на която болницата е закупила изделието.
Кой и как ни информира за цените?
Извън дейностите, които заплаща НЗОК в рамките на здравното осигуряване, лечебните заведения трябва да имат изготвен ценоразпис, поставен на видно място, от който пациентите да се информират за цените на предлаганите допълнително поискани услуги и медицински изделия. За стойността на медицинските дейности, предоставяни извън рамките на здравното осигуряване, болницата също трябва да има ценоразпис, поставен на видно място.
Ако се наложи допълнителен преглед от специалист от друго отделение по време на болничния престой, необходимо ли е направление и кой го издава?
При необходимост от консултация със специалист от друго отделение или болница по време на хоспитализацията, консултацията се осигурява от болницата. Не е необходимо допълнително направление или заплащане от пациента.
Могат ли да ни изпишат преди изтичането на минималния срок на клиничната пътека?
Клиничната пътека е с договорен минимален престой. Когато той е до 3 дни може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура, в случай че в рамките на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение са изпълнени всички задължителни дейности и са налице всички условия за дехоспитализация, както и писмена оценка от лекар за липсата на медицински риск за пациента от предсрочното приключване на дейностите по клиничната пътека.
Какви документи трябва да получим при изписване?
При дехоспитализация болницата предоставя на пациента епикриза, която се издава в три еднообразни екземпляра и се подписва от пациента. В епикризата са описани всички резултати от проведените изследвания, манипулации, оперативният протокол, извършените консултации, предписаното домашно лечение, хранителен режим и др. При желание от страна на пациента се предоставят и копия на резултатите от консултации, хистологични, лабораторни и образни изследвания.
В какъв период след изписването имаме право на контролен преглед и необходими ли са ни допълнителни документи за него?
След изписване се назначават до два контролни прегледа, задължително записани в епикризата, в рамките на 30 дни след изписването, в същото лечебно заведение за болнична помощ. Не са нужни допълнителни документи. Всички изследвания, необходими за контролният преглед се назначават и извършват в същата болница.
Ако имаме възражения – към кого да се обърнем и какви документи трябва да си приготвим?
Когато здравноосигурените лица не са удовлетворени от медицинската помощ, може да подадат жалба пред съответната Районна здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция за медицински надзор, Министерството на здравеопазването или други държавни органи или институции, които могат да имат отношение и компетентности във връзка с конкретния случай. В жалбата следва да бъде предоставена конкретна релевантна информация, придружена със съответна документация, с която разполагат по случая: резултати от изследвания, амбулаторни листове, епикризи, фактури, касови бележки за заплатени суми и др.
