Болните от Паркинсон не са обречени

На 11 април светът отбеляза деня, посветен на болестта на Паркинсон. Какви са симптомите на заболяването, неговото лечение, както и новостите в терапията, попитахме д-р Елена Чорбаджиева, която е невролог в Първо неврологично отделение към Клиниката за двигателни нарушения на Многопрофолна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ в София.

Тя завършва висшето си образование в Медицински университет – София през 2008 г. Клиничният опит и научните интереси на д-р Чорбаджиева са в областта на двигателните нарушения, паркинсоновата болест, множествената склероза. Тя е член на Българско дружество по неврология, Сдружение "Асоциация двигателни нарушения и множествена склероза" и Българско дружество по главоболие и болка."

Д-р Чорбаджиева, наскоро бе отбелязан денят, посветен на борбата с болестта на Паркинсон. Колко са засегнатите от това заболяване в България?

Смята се, че около 15 000 души в България са с паркинсова болест, като около 10-15% от тях са в късната фаза на заболяването. Като цяло в света заболелите са близо шест милиона.

Наблюдава ли се ръст на хората с подобна диагноза?

Има тенденция за увеличаване на невродегенеративните заболявания в световен мащаб и България не прави изключение от този процес. Все пак те не са толкова често разпространени колкото други заболявания като сърдечно-съдовите, онкологичните и други.

Кои са основните фактори, водещи до заболяването?

Няма единодушно становище по въпроса, свързан с причинителите на болестта на Паркинсон. Има различни теории, които могат да обяснят по-високата заболеваемост. Най-съвременната концепция е че тя се причинява от белтъчни частици, които се наричат приони. Фактори на околната среда като радиация, свободни радикали, излагане на високи нива на диоксид и оксид също могат да доведат до отключване на заболяването. Съществуват и генетични фактори – има изолирани гени при фамилии, при които заболяването се предава по наследство.

Как можем да разпознаем болестта на Паркинсон?

Симптомите на заболяването се разделят основно на двигателни и недвигателни. Най-разпознаваемият симптом в първата група е треперенето или т. нар. тремор. Важно е обаче да се направи разграничение, че треперенето при Паркинсон трябва да е в спокойно състояние и да започва едностранно – от едната ръка или крак. Когато засегне и двете ръце, вече имаме съмнение за друго заболяване – например есенциален тремор. Друга основна характеристика на заболяването е ригидността – скованост и напрегнатост на мускулите. Болните могат да усещат това състояние по различен начин – болки в раменната става, в китката, недобро извършване на движенията в пълен обем, което повлиява и на дейности от ежедневието като хранене, обличане, сресване. Не на последно място е общото забавяне на движенията и подходката или т. нар. брадикинезия – при него се наблюдава изоставяне, провлачване с единия крак или пък невъзможност за пълноценни движения с едната ръка. Това са началните симптоми. За поставяне на диагнозата е нужно да имаме поне два от тях. Паркинсоновата болест обаче може да започне много преди това във времето с един депресивен синдром, който се нарежда сред немоторните белези. Също така характерна е загубата на обоняние при тези пациенти, която може да се наблюдава две-три години преди появата на двигателните симптоми. Нарушения с терморегулацията, както и констипацията също могат да насочат към тази симптоматика. 

Какво е лечението на заболяването?

За щастие лечение има. В самото начало на терапевтичния курс се използват таблетни форми или леводопа щадяща терапия, особено при младите пациенти в началото на заболяването - МАО-В инхибитори и допаминови агонисти. Впоследствие се преминава към същинското лечение с леводопа в различен режим, като с времето се скъсява интервала на приема на лекарствата и се повишава дозата, за да може да се компенсират двигателните симптоми. През първите години на заболяването това лечение се оказва ефективно, но с напредването му пациентът вече навлиза в късната фаза на Паркинсон, когато лекарствата действат все по-малко и се скъсява периодът на действие на единичната доза – тоест, ако тя първоначално е действала 5-6 часа, ефектът се намалява на 4-3. Тогава вече терапията става неефективна, а и ние не можем да даваме на пациентите си всеки час да примат таблетки, защото и те имат своите странични ефекти.

Как продължава терапията на този етап от болестта?

На този етап се преминава към един от трите методи за лечение на късна паркинсова болест – два от тях са инфузионните терапии чрез интестинален гел или подкожно приложение на апоморфин. Третият метод е дълбоката мозъчна стимулация с поставяне на електроди в мозъка.

До колко важна е ранната диагностика на заболяването като фактор за нейното успешно лечение?

Важно е пациентът да попадне на точния специалист, който трябва да е невролог, занимаващ се с двигателни нарушения, тоест да има опит с паркинсонологията. Тогава няма проблем за поставянето на диагнозата и започване на лечението. Колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова са и по-големи шансовете за успеваемост по отношение на само на терапията, но и за смекчаване на симптомите му, които намалява и прогресията му. Всеки случай обаче е индивидуален. Има пациенти, които се „хващат” в началото на заболяването, а други години след това.

Реакцията при чуване на диагнозата Паркинсон естествено е на притеснение и страх, както от страна на болния, така и на близките му. Какъв е вашият отговор като специалист на тези притеснения?

Паркинсон е хронична болест и пациентът трябва да свикне с мисълта, че трябва  да се научи да живее докрай с това заболяване – да разпознава симптомите му и да знае кога в различните случаи може да си помогне сам или с помощта на близките си. Ролята на самия човек също е много важна – той не трябва да се изолира и отчуждава. Например леките двигателни упражнения, както и разходката на слънце, плуването биха спомогнали за подобряване на общото състояние, както и разбира се на емоционалния статус. В редица проучвания е доказано, че двигателната активност спомага за облекчаване на моторните симптоми на болестта. Заболяването има лечение, което може да намали прогресирането му, да облекчи симптомите и подобри качеството на живот. На сегашния етап на медицината не можем да го излекуваме напълно, но можем да повлияем в тази посока. Също така надежда за пациентите са разработващите се в момента ваксини, които биха могли да спрат развитието на заболяването и пациентът изобщо да не се разболее. Така че пациентите не трябва да губят надежда, че са обречени, това не е така. Медицината се развива с бързи темпове – надяваме се и в областта на неврологията скоро да има иновативни методи за лечение.