Надяваме се усилията, които полагаме както държавите членки, така и ЕК, да имат резултат и през следващите месеци да наблюдаваме по-сериозно изпълнение на ангажиментите на производителите и конкретно на един от тях, при който се наблюдава много сериозно забавяне. Става въпрос за Оксфордската ваксина, при която количеството, което беше договорено и гарантирано първоначално от компанията, не може да бъде доставено, а това рефлектира върху изпълнението на ваксинационните кампании.
Това каза изпълнителният директор на ИАЛ Богдан Кирилов пред bTV.
До края на следващата седмица ще имаме доставки и от трите ваксини, които са налични в момента – днес трябва да пристигнат 16 375 дози АстраЗенека, другата седмица – 31 500 от „Пфайзер“ и 51 600 дози от „Модерна“. Очакват се и още 150 хиляди дози от страна на „АстраЗенека“ в рамките на следващата седмица. „Сумирано – очакваме около 250 хиляди дози в страната до края на месеца“, допълни Кирилов.
По разчетите на производителите с актуализирани доставки, към края на юни очакваме у нас да са доставени малко над 4,5 млн. дози, което значи, че ще има количества за над 2 млн. население“, каза още Богдан Кирилов.
Директорът на ИАЛ допълни, че през април очакваме по-големи доставки на иРНК ваксини – „Пфайзер“ и „Модерна“. „Имаме потвърждение от „Пфайзер“ за 250 хил. дози, които да се доставят през април. Очакваме над 80 хиляди от „Модерна“ и около 300 хил. от „АстраЗенека“. Делът на иРНК ваксините през април ще е по-висок, отколкото на аденовирусната ваксина“, допълни Кирилов.
По думите му първите доставки от ваксината на Янсен се очакват през април, но все още няма потвърждение за конкретни количества и дати.
Богдан Кирилов подчерта, че има положителна тенденция сред населението спрямо ваксините. „Към октомври и ноември желанието за ваксиниране беше около 20%, голям беше делът на колебаещите се. В рамките на няколко месеца, в които хората се запознаха с характеристиките на ваксините, виждаме, че тази тенденция се обърна и към момента около 40% от хората са желаещите категорично да им бъде поставена ваксина“, уточни Кирилов.
По отношение на спирането на „АстраЗенека“, Кирилов смята, че това е бил правилният ход. „Беше важно хората в такъв момент да бъдат спокойни и убедени. Трябваше по категоричен начин да получим потвърждение от ЕМА, че съотношението полза-риск е положително и няма проблем ваксината да бъде прилагана в целия ЕС“, каза той.
„Запазва се честота на съобщенията за нежелани реакции от ваксината - 3 на 1000 поставени дози, която наблюдавахме в началото. Това е ниска честота. Към момента имаме 1200 съобщения, като в по-голямата им част се касае за описани в кратката характеристика грипоподобни симптомни или болка на мястото на убождането“, добави Кирилов.
Във връзка със съобщенията за позитивен PCR резултат след поставяне на две дози от ваксината, той каза, че това е очакван резултат. „Ефективността на ваксините не може да бъде 100%, но най-важното – тези ваксини за коронавирус, първите четири с разрешение, предотвратяват тежките случаи, тежкото протичане на болестта и хоспитализациите. Данните за положителни резултати на COVID-19 след ваксина се анализират и от Националния ваксинационен щаб. Това е очаквано, наблюдава се и в клиничните изпитвания“, уточни Кирилов.
„Вече има данни за няколко ваксини, че намаляват в значителна степен пренасянето на заразата, но към момента няма категоричност. Затова е изключително важно да се постигне процент на ваксинирано население, което да позволи да се ограничи пандемията“, допълни Кирилов.
Спирането на ваксината на „АстраЗенека“ без данни за причинно-следствена връзка беше грешка.
Бля, Бля, Бля! Бля, Бля, Бля Богданчо! Още малко и на теб ти остава да си с властта! Десетина дни и сте аут!
Нямаме Facebook и се изказваме тука, а?