Категорично против осигуряването на лекарства за малките населени места чрез мобилни аптеки са от ръководството на Българския фармацевтичен съюз. По-добрият вариант е да се осигури транспорт за живеещите в малките или отдалечените населени места до общински център, в който има аптека, смята магистър-фармацевт Димитър Маринов, председател на съсловната организация. Мнението си той изрази по време на дискусия за достъпа до лекарства, организирана от гражданска инициатива „Здравен барометър“, информира БТА.
По думите на Маринов наличието на една мобилна аптека ограничава избора на пациента, освен това не е регламентирано кой ще зарежда с лекарства мобилните аптеки.
Мотив срещу мобилните аптеки е тоталната липса на контрол от страна на държавата, коментира и главният секретар на съсловната организация магистър-фармацевт Светослав Крумов. По думите му 99,2% от населението в страната имат достъп до аптека в рамките на 30 минути и под 1% от хората действително нямат достъп до аптека.
България е на предпоследно място по дигитална компетентност и на последно място по здравна култура, ще дойде време и за мобилни аптеки, но чак когато се изчерпат способите чрез Националната аптечна карта, добави той и припомни настояването на съсловната организация да се намали и броят на лекарствата, които се продават чрез вендинг машини.
Големият въпрос е законопроектът за вендинг машините да бъде променен, защото иначе държавата ще отпусне ресурс под предлог, че правим нещо добро, а машините след шест месеца ще бъдат празни, каза проф. Даниел Вълчев, създател на „Здравен барометър“. На хартия ще има навсякъде лекарства, а положението ще бъде по-лошо от сегашното, каза още той и допълни, че ако е проблем да има мобилни аптеки, ще се търси друг вариант за облекчаване на достъпа на хората до лекарства.
В предложения законопроект се предвижда възможност държавата да субсидира откриване на аптеки в отдалечени населени места, както и вендинг машини за лекарства, разположени на видно място, ако лисва аптека.
Мобилни аптеки могат да се финансират и сега през стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, каза Снежана Димитрова, председател на Професионалното обединение на държавните служители. По думите ѝ това предложение съвсем не е лошо и доста държави имат такава политика за селските си райони.
През 2023 – 2024 г. от българския аптечен пазар са изтеглени 313 лекарства заради ценови регулации и механизми за контрол на бюджетните разходи, заяви от своя страна д-р Петър Москов, бивш министър на здравеопазването. По думите му националните проблеми пред достъпа до лекарства са изтеглянето на медикаменти, липсата на законово уредено генерично заместване като държавна политика и липсата на ясни правила за прилагане на съществуващите регулации за паралелен износ.
