„С голямо удовлетворение отчитаме, че в проекта за НРД са включени предложените от страна на Българското дружество по инсулт (БДИ) базисни изменения, регламентиращи рамката на съвременната диагностика и лечение на мозъчен инсулт, но е редно да обърнем внимание и на няколко проблема, останали нерешени в предложения проект, основно свързани с недостатъчното заплащане на на модерното лечение на инсулт“. Това пишат в отворено писмо до Надзорния съвет на НЗОК, УС на БЛС, МЗ и медиите от Българското дружество по инсулт.
Според водещите невролози от дружеството така заложените промени в клинични пътеки 51.1 и 51.2 са най-съществената стъпка в лечението на мозъчния инсулт за последните 19 години, която легитимира интравенозната тромболиза и ендоваскуларното лечение. Също така, отбелязват те, за първи път е предвидено и допълнително финансиране, ако пациентът се окаже с допълнителни заболявания или усложнения, които налагат по-продължителното му лечение извън т.нар. „минимален болничен престой“
Според тях обаче текстове в проекта за НРД затвърждават недостатъчното заплащане на модерното лечение на инсултите, което поставя под съмнение постигането на целите, заложени в Европейския план за борба с инсулта, а именно – постигане на нива на интравенозна тромболиза >15% и ендоваскуларно лечение (тромбектомия) > 5%. За сравнение, през последните години едва 2.3-2.5% от всички болни с мозъчен инсулт в България са лекувани с тромболиза и само 0,2% с тромбектомия, при средно за Европа над 10%, посочват те.
„Най-ощетени от начина на финансиране са болниците, които са достатъчно добри да направят всичко – и венозна тромболиза, и ендоваскуларно лечение, в случаите, когато това се налага: Съгласно предложените текстове на чл.З68а, ал.6 на Договора „при изпълнение на всички дейности в едно и също лечебно заведение по КП № 51 (КП № 51.1 и 51.2) цената на КП № 51 е равна на сумата от цената на КП № 51.1 и 65 % от цената на КП № 51.2“.
Това означава, че ако едно лечебно заведение може да провежда само тромболиза на пациент и транспортира пациента за тромбектомия в друго лечебно заведение, и двете болници ще получат пълния размер на цената на клиничните пътеки. Ако обаче същото лечебно заведение инвестира в оборудване, кадри и организация за извършване и на тромбектомия като част от осигуряване на комплексното и своевременното лечение на този болен, то ще загуби 35% от цената на тази високоспециализирана дейност — тромбектомията. А лечение в една болница позволява повече пациенти да „влязат” в терапевтичния прозорец“, посочват от БДИ.
От там отбелязват и факта, че ендоваскуларното лечение на инсулт е оценено на 5043.70 лв. срещу 6010 лв. за такова лечение при миокарден инфаркт.
Липсват обективни причини, по които да се счита, че ендоваскуларното лечение на инсулта е „по-евтино” от това при сърдечния инфаркт, категорични са невролозите и подчертават, че логистичното осигуряване както на болницата, която изпраща, така и на тази, която приема, е дори по-сложно, тъй като отново е необходимо осигуряване на екипи в режим на готовност 24/7, а факторът „време” е с още по-голяма значимост.
От БДИ призовават УС на БЛС и НС на НЗОК да преосмислят така заложените правила за финансиране на лечебните заведения, които извършват високоспециализирано и комплексно лечение на исхемични инсулти в страната чрез прилагане на тромболиза и тромбектомия.
С пълния текст на отвореното писмо можете да се запознаете тук.
