Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) да стане договорен партньор на НЗОК и да участва в преговорния процес по сключването на НРД, да бъде въведен стандарт по здравни грижи, обвързан с тяхното качество, да бъде подобрено гарантирането на този вид услуги за хората, които се нуждаят от тях. Тези искания отправиха от съсловната организация на професионалистите по здравни грижи на пресконференция днес.
„Нашите искания не се комерсиални, в основата им е грижата за пациента, защото той е забравен в процеса на долекуване в домашни условия“, подчерта председателката на БАПЗГ Дияна Георгиева.
По думите й, на практика много пациенти, които реално имат необходимост от здравни грижи, не могат да си ги позволят и по този начин са лишени от достъп до тях, защото тези услуги не се заплащат от Здравната каса.
Реално у нас има регистрирани 101 амбулатории по здравни грижи, от тях функционират едва 37, а възползвалите се от такива услуги са 15 000, които са имали възможността да ги заплатят сами, стана ясно от думите на Анелия Атанасова, председател на Националното сдружение на амбулаториите по здравни грижи.
Тя припомни, че първите амбулатории за здравни грижи от медицински сестри, акушерки и фелдшери, са били регистрирани още през 2017 г., но фактът, че това не са услуги, заплащани от Касата, е попречил на разширяването на този вид медицинска дейност.
„Не е предвидена възможност за професионална грижа в дома на пациенти, преживели инфаркт, инсулт, големи хирургични интервенции, както и за пациенти с онкологично заболяване, а нуждите са много големи“, каза Александър Василев, рехабилитатор, заместник-председател на БАПЗГ. Той обясни, че рехабилитаторите инвестират много време и средства в подготовката и поддържането на професионалната си квалификация, в апаратура и оборудване, а в същото време услугата, която предлагат, е достъпна не за онези, които се нуждаят от нея, а единствено срещу заплащане от онези, които могат да си позволят.
По думите на Петя Недкова, председател на Националния съвет по качеството към БАПЗГ, ако се финансират тези практики, това би довело не само до качествена грижа за пациентите, но и до намаляване на хоспитализациите, защото много от нуждаещите се ще имат достъп до такава медицинска услуга в дома си или в амбулаторни условия.
Тя бе категорична, че извеждането на здравните грижи като извънболнична дейност ще облекчи и болниците, а друго важно предимство е, че тези услуги ще могат да станат достъпни и за нуждаещи се здравнонеосигурени пациенти през бюджетите на общините.
„Искаме да има стандарт по здравни грижи, обвързан с качеството на здравната грижа. В него трябва да бъде описано кой, какво и кога може да изпълнява. Изискването ни за качество е само в полза на пациента“, допълни Дияна Георгиева.
„Пациентите трябва да имат гаранция, че ги обслужва специалист с определена квалификация. Медицинският стандарт по здравни грижи ще посочи точните параметри на качеството, съобразени с европейските норми. Към всяка клинична пътека, по която се работи в болниците, трябва да бъдат описани задълженията на професионалистите по здравни грижи, така ще може да се следи и за тяхното качество. Ще предложим дейностите по здравни грижи бъдат въвеждани в НЗИС. Така ще може да се разбере какъв е относителният дял на дейностите, извършени от професионалистите по здравни грижи спрямо останалите дейности. Това има значение и при разпределянето на финансирането в болничната помощ“, обясни Петя Недкова.
От асоциацията ще настояват механизъм за договаряне между НЗОК и изпълнителите на здравни грижи в извънболничната помощ да се въведе от 2026 г.
