Аркади Шарков: Дори да няма ЦОП, лечението на пациентите не трябва да спира

Г-н Шарков, проблем ли е разликата в пределните цени на лекарствата в болничната помощ, заплащани от НЗОК и как може да бъде решен той?

Казусът с пределните цени на лекарствата за болничната помощ първо не е казус и второ бе решен още през 2020 г., когато в чл. 45, ал. 29 от Закона за здравното осигуряване беше добавен текст, гласящ „За всеки от лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги, НЗОК заплаща най-ниската стойност от всички договорени стойности в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване", и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ, независимо дали те са възложители по Закона за обществените поръчки.“  Накратко казано – НЗОК заплаща лекарствата на най-ниската стойност, достигната в централизирания търг.

Тук идва и втората страна на въпроса – централизираната обществена поръчка (ЦОП) се провежда на всеки две години – от една страна това затваря процеса за новоодобрени терапии, каквито са голяма част от спорните 25 продукта, които влязоха за реимбурсация след средата на миналата година, а от друга миналата година търгът беше обжалван, което и спря изпълнението на действието му. Най-важното обаче е, че лечението на пациентите не е прекъснато, дългосрочно минусът може да бъде за фиска, въпреки че действа механизма предвидимост и устойчивост. Има различни решения, например, за да не бъде база за обжалване от страна на търговците на едро – търгът трябва да се проведе с достатъчно ясни и широкообхватни правила, така че да позволи на повече пазарни играчи да предоставят продуктите си.

Има един казус, който касае навлизането на генерични и биоподобни терапии, а именно това, че ако не влязат навреме, трябва да чакат 2 години, за да се обяви нова процедура, което създава предпоставки за загуби на компаниите и изтегляне от пазара. Важно е също да се каже, че всяка конкуренция на ниво молекула сваля цената, това е допълнителен стимул към отговорните институции да направят търга гъвкав и с възможност да бъде отварян, когато конкурентен продукт навлезе на пазара, така че цената да бъде ниска както за обществения фонд, така и за изпълнителите на медицинска помощ и не на последно място – за да има българския пациент алтернативи.

Проблем с ЦОП обаче има. Болниците трябва сами да закупуват лекарствата си, което естествено се отразява и на цената им.

Късното обявяване на ЦОП миналата година, обжалването, а също и политическите промени във ведомството доведоха до това да се намираме в ситуация на цугцванг. Има нужда от решение и то е в посока подобряване на условията за провеждане на ЦОП, както и гъвкавост по отношение на нуждите на лечебните заведения, за да може всички по редицата да бъдат спокойни, а пациентът да започне терапията си възможно най-скоро.

Докато върви обжалването на ЦОП, спира неговото изпълнение. В момента, в който се възобнови, тези 25 продукта, които в момента се заплащат на пределни цени, автоматично ще понижат стойността си до тази, достигната в търга.

Соченето с пръст, претоплянето на стари манджи и изкуственото завихряне на скандали не е в полза нито на лечебните заведения, нито на притежателите на разрешително за употреба, а най-малко в полза на пациента. Реално отговорността за казуса трябва да падне върху управлението на Министерство на здравеопазването по време на служебното правителство – когато той бе заченат. С оглед по-бързото решаване на казуса би следвало и ЦОП да бъде възстановен в най-кратки срокове, за да се реши и проблемът с разликата в цените. Предстоят ни тежки месеци, а може би и години на инфлация – лечението, стабилността на болничната система и лекарствоснабдяването на населението трябва да бъдат приоритет, а не проблем.  

Пределната цена обаче е проблем за компаниите, доста от които изтеглят свои лекарствени продукти…

Така е. Заради ценовата ерозия, до която водят рестриктивните регулаторни механизми на институциите, много от компаниите са принудени да изтеглят своите продукти от пазара. В България цените на лекарствените продукти са най-ниските в Европейския съюз.