Броят на аптеките у нас е значително по-голям от необходимия, но в същото време в 11 общини те изобщо липсват. „Наблюдава се насочване на аптеките към икономически атрактивните региони, където населението е по-платежоспособно и има по-добра инфраструктура. За сметка на това цели региони в България остават лишени от достъп до фармацевтично обслужване“, обяснява пред „24 часа“ председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов.
По данни на ИАЛ регистрираните аптеки за 4201, но реално работещи са около 3600. От всички тях 2100 имат договор с касата. Наблюдава се обаче тенденция към отдръпване на аптеките от обвързване с НЗОК: през 2015 г. аптеките на договор с касата са били 2300, отбелязва „24 часа“.
Една от причините за това е таксата от 1,67 лв., която НЗОК плаща на аптеките при всяка обработена рецепта за напълно реимбурсирани лекарства. Аптеките трябва да намерят пари, с които да платят на дистрибуторите за лекарства, струващи хиляди, да ги съхраняват, да ги отпуснат на пациента и да чакат около 30 дни, колкото е законовото време, в което касата ще им изплати тези 1,67 лв., обясняват фармацевтите. 1,60 лв. струва билетчето за градския транспорт, сравнява проф. Гетов. „Има отдръпване на колегите от работата с напълно безплатни лекарства поради това, че тези 1,67 лв. не могат да компенсират усилията и инвестицията“, обяснява шефът на БФС.
Невъзможно е аптеката да оцелява по този начин, без да търси алтернативи, понякога и незаконни, отбелязва ежедневникът, като цитира хора от бранша. И се спира на една от алтернативите – паралелния износ.
В последните 2 години институциите се опитват да наложат ограничения на законния износ, изготвяйки пакет законови промени, но на практика оставят незаконния без внимание.
„Смущаващото е, че търсейки начин да излязат от ситуацията на липса на средства и на възможност за покриване на разходи, една част от аптеките си позволяват да препродават лекарства обратно към търговци на едро, което не само че е незаконно, но е нечестно спрямо тези, които спазват правилата“, казват фармацевти.
„Някои аптеки съществуват само заради незаконния паралелен износ. Продължават нелоялните практики, продължават да се разрастват т. нар. кухи структури, в които съществуват търговци на едро и аптеки, които превъртат едни лекарства с цел незаконен паралелен износ.
Следващата година ще продължат да липсват лекарства на българския пазар, тъй като съществуват структури, които имат интерес от техния износ“, обяснява проф. Гетов.
Именно това е най-големият проблем при незаконния износ – възниква недостиг на лекарства за българските граждани. Ако производителят и търговецът на едро са доставили нещо до аптеката, то трябва да отиде за пациента. Всичко, което не е било доставено до аптеката, защото няма търсене от пациентите, може да бъде изнесено. Но когато определени лекарства трябва да бъдат там за болните и аптеката ги продаде обратно, за да се изнесат, вече няма откъде нуждаещите се да се снабдят. В много случаи паралелният внос не може да реагира на създадените дефицити, посочва още „24 часа“.
