Адвокат Мария Петрова: Протестите не са форма за решаване на проблемите

„През последните години протестите се явяват някаква универсална хорма някой да бъде чут, но те не са универсална форма за решаване на проблемите. За мен като юрист, решението на проблема с наличието на лекарства за децата с онкохематологични заболявания минава през съдебни процедури, защото всеки, който има правен интерес, може да оспорва тези подзаконови нормативни актове. А безспорно родителите на деца с онкохематологични заболявания попадат в тази категория. Промени в Наредба №10 категорично трябва да има“. Това коментира в предаването „Преди всички“ на БНР адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право. Днес изтича срокът, в който от НЗОК се ангажираха да предложат на Министерството на здравеопазването нормативни промени, свързани с лечението на децата с онкохематологични заболявания.

„За да се постигне комплексно решение на проблемите, трябва нещата да се работят стратегически в дълбочина. Това изисква повече време от това, което и Касата, и министерството си отделиха. Проблемът с достъпа до нерегистрираните лекарства, които са извън позитивния лекарствен списък, е от 2009 г. Частичен опит за решаване на проблема беше направен през 2015 г. Тогава топката беше прехвърлена във Фонда за лечение на деца в чужбина, който трябваше да администрира начинът, по който децата с онкозаболявания получават своите лекарства. Този фонд беше прехвърлен към НЗОК“.

Адвокат Петрова допълни, че сериозният проблем е, че каквото и да предложи НЗОК, за да могат да се гарантират правата на здравноосигурените лица, трябва да търпи значителни нормативни промени, голяма част от които изобщо не са в ресора на Касата.

Начинът, по който се одобряват медикаментите в позитивния лекарствен списък, също може да претърпи известни промени, за да даде възможност на този тип пациенти да имат достъп до лекарства.

По думите на Петрова „извън нормативните промени няма как да пренебрегнем и факта, че фармацевтичната индустрия се движи от спекулата и нашата държава не поставя добра почва за пациентите, в частност за децата с онкохематологични заболявания“.

„Фармацевтичната индустрия доста често няма интерес да продължава да работи определено лекарство да е достъпно в България, да не се носи от чужбина или да влезе в позитивния лекарствен списък, т.е. да се реимбурсира от НЗОК. Държавата иска да плаща,   както и плаща в момента, най-евтините медикаменти, независимо за какво лечение. Голяма част от фирмите трябва да правят допълнително отстъпки от цените, за да могат тези лекарства да попаднат в позитивния лекарствен списък. От една страна, оправдаваме поведението на държавата, тя е длъжна по някакъв начин първо да регулира процеса, второ - да изразходва разумно нашите средства. От друга страна, застават корпоративните интереси и фармацевтичният бизнес, който невинаги е склонен да прави тези отстъпки, още повече че България е сравнително малък пазар и те нямат интерес да навлизат в него. Така че ние се въртим в един порочен кръг и решението за излизането от него няма как да дойде в толкова кратък срок и само от една институция, в случая здравна“, каза юристът.