На този етап няма опасност да се нарушат правата на пациентите, въвеждането на правила и регулации не води автоматично до това. Така адвокатът по медицинско право Мария Петрова коментира пред БНР напрежението между Българския фармацевтичен съюз и Здравната каса, след като фондът опита да наложи изискване една рецепта с реумбурсирани лекарства да се изпълнява или изцяло в една аптека, или да не се изпълнява изобщо. Юристката бе категорична, че истинските проблеми са другаде и изрази надежда, че в хода на преговорите между съсловната организация на фармацевтите и Касата ще бъде намерен верният тон и с взаимни компромиси ще бъде постигната договореност.
„Първият казус, който ще възникне, ако пациентите са длъжни да закупуват всичко наведнъж от едно място, е дали те чисто финансово ще могат да си позволят да си закупят или да си доплатят всички лекарства. Ако един пациент трябва да приема 6 или 8 медикамента, а цикълът им на приемане предполага да купи първо 3, а след това останалите 5, защо той трябва да извади от джоба си доплащането като за 8? Вторият въпрос е няма ли да бъдем изправени пред това възрастните хора да ходят и да обикалят аптеките, а самите аптеки ще са затруднени да поддържат такова количество, набор, асортимент от лекарства във всеки един момент. Ще стане така, че пак ще има доминиращи вериги. Места, на които предимно се работи със Здравна каса и възрастните хора чакат с часове на опашки, и аптеки, които ще работят изцяло на свободния пазар. И двете са съществен проблем и няма да възникнат, ако и двете преговарящи страни демонстрират взаимни отстъпки и помислят първо в интерес на пациента“, коментира адв. Петрова.
По думите й аргументите, които се вадят, са прах в очите на обществото и зад този привидно ясен спор се крият съвсем други интереси.
Тя бе категорична, че добрата, позитивна конкуренция може да бъде нарушена, защото се създават предпоставки едни аптеки да са винаги крачка напред, защото са по-мащабни и териториално разпръснати.
„Няма как да сравняваме възможностите на една аптека в София с такава във Видин“, даде пример тя. Юристката припомни, че от години спекулациите в този бранш са известни и по думите й „колкото повече опитваме чрез електронно здравеопазване да осветяваме този процес, толкова по-голяма съпротива виждаме от всички, които набавят за себе си или за други облага от това процесът да не е прозрачен“.
Адв. Петрова засегна и темата за контрола върху терапията. Според нея фактът, че се закупуват накуп всички лекарства, не означава, че има по-добър контрол върху терапията. „Това е един наивен аргумент. Контролът над терапията не може да става само защото един пациент си е закупил всички лекарства и ние да презумираме, че той ги ползва така, както са му предписани“, подчерта юристката.
Тя изрази мнение, че контролът над терапията може да се случи в момента, в който общопрактикуващите лекари престанат да бъдат просто „гара разпределителна“, а наистина проследяват здравословното състояние на пациентите.
„Какво правим в хипотезата, в която един пациент има изписани лекарства, част от които по Здравна каса, но примерно негов близък му е закупил лекарствата, които не са реимбурсирани? Ние автоматично ли смятаме, че този човек не си пие лекарствата и респективно има лоша терапия? Не е това начинът да контролираме терапията“, каза адв. Петрова.
Тя изрази надежда, че в преговорите по повод на настоящата ситуация ще бъдат направени взаимни отстъпки и ще се стигне до решение.
Наредба 28. Чл.20. (1) Ръководителят на аптеката е отговорен за: т.7, г) качеството, срока на годност и начина на съхранение на лекарствените продукти в аптеката и в дома на пациента. ... Ето, контролът върху терапията е решен още през 2008г. Тръгва ръководителят от дом на дом и следи каквото трябва.
Когато дадено лекарство е 100% реимбурсирано, всеки го взима и трупа запаси вкъщи, когато трябва да се доплаща, пациентът "сам си преценя" и често се лишава от лечение, докато ОПЛ се надява, че рецептата му е изпълнена. Трябва електронен контрол на ОПЛ върху закупените медикаменти от пациентите.
Диспечерите да се премахнат...бре !
И какъв е начинът за контрол на терапията - лекарите да осиновят пациентите ли!? Здравето е най-вече лична отговорност!