65% от българските лекари участват в различни форми на продължително обучение

„Здравеопазването в България се нуждае от ясни нормативни правила, включващи въвеждане на задължително продължително медицинско обучение и стимули за участие; увеличено финансиране - 6.9% от БВП и обвързване на личното трудово възнаграждение със степента на квалификация на  отделния изпълнител. Промените са необходими, с цел стабилизиране на системата и осигуряване на предпоставки за по-добро качество на медицинската дейност“. Това каза в презентацията си зам. председателят на БЛС д-р Галинка Павлова по време на Международна конференция „Продължаващо медицинско обучение – гарант за качество в професионалната практика и за безопасността на пациента“.

Конференцията беше организирана по повод подписването на договора за дългосрочно сътрудничество на БЛС с ЕСМС (Европейски съюз на медицинските специалисти), чрез който продължаващото медицинско обучение на лекарите в България става стандарт за качество както на територията на страната, така и в Европа.

За разлика от България, където продължаващото медицинско обучение е пожелателно за лекарите, в повечето европейски държави то е задължително, каза още д-р Павлова.

„У нас ПМО не е задължително и не се изисква пресертифициране. Не се прилагат стимулиращи или санкциониращи механизми. Участието на лекарите е лична отговорност, убеденост и потребност за усъвършенстване в прилагане на медицинските знания и техники. Липсва връзка между качеството на медицинската дейност и заплащане труда на медицинските специалисти, а НЗОК заплаща за количество извършена медицинска дейност, без отчитане на качеството. Липсват стимули от институции и  работодателите, липса на време, свързано с невъзможност за отсъствие от работния процес и ограничени финансови възможности“, каза д-р Павлова.

Как е уреден въпросът с ПМО в Европа? В Австрия, Албания, Босна и Херцеговина, Великобритания, Италия, Кипър, Полша и Чехия - уредено в Закон, Румъния, Република Сръбска, Унгария, Франция, Хърватска, Холандия, Швейцария продължаващото медицинско обучение е задължително. Частично задължително е в Германия - за болничните лекари, в Гърция - за лекари от обществения сектор, в Малта, Португалия  и Норвегия - за общопрактикуващите лекари, а в Испания от него са освободени единствено частно практикуващите. Само в четири европейски държави - Белгия, Гърция, Словакия, Швеция, продължаващото медицинско обучение е доброволно.

„В редица европейски страни ПМО е обвързано  с  пресертифициране или с различни стимулиращи механизми“, каза още д-р Павлова.

Така например в Германия работодателят може да прекрати трудовите правоотношения с лекар, не покрил изискванията за определен брой кредитни точки, а здравният фонд може да откаже сключване на договор за работа с публичния ресурс. В Англия лекарите полагат ежегодни тестови изпити, а в Норвегия - за ОПЛ е предвиден режим на подновяване на специалността на всеки пет години. При показани добри резултати  се предвижда увеличение на дохода с около 20%. В Португалия - в обществения сектор на здравеопазването са предвидени 15 дена платен отпуск на 10 години за участие в ПМО.

В Швейцария при не покриване изискванията за ПМО може да бъде загубено членството в лекарската камара, което прави много трудно (но не невъзможно) практикуването на професията. В Унгария се изискват 250 кредитни точки за пет години, като в противен случай се държи изпит. В Румъния липсата на 200 кредитни точки води до отнемане на лиценза за минимум шест месеца, а в Албания се изисква ресертификация за всички медицински специалисти.

При не покриване на критериите по ПМО, се налагат санкции в Австрия, в Чехия лекарят  не може да заема длъжност  старши лекар, в Сърбия се полага изпит по съответната специалност, в Словения не може да бъде издаден лиценз за практикуване по съответната специалност, в Словакия се прекратяват лекарските права след шестмесечен гратисен период, а в Хърватска се полага изпит пред комисия определена от Хърватската лекарска камара.

В България, въпреки, че участието в ПМО не е задължително 65% от лекарите участват във форми на продължаващо медицинско обучение, а 63% участват повече от един път годишно в обучение повишаващо медицинските  знания. Това показват данните от анкетно проучване на БЛС в периода 3-28.07.2017 г. сред 310 лекари на възраст между 40 и 64 години от цялата страна.

От анкетата става ясно обаче, че 47% от работодателите не стимулират лекарите в желанието им за усъвършенстване и повече знания, чрез участие в ПМО. Най-голям е делът на работодателите, осигуряващи служебен отпуск - 59%, но едва 15% от лечебните заведения заплащат такса участие на обучаващите се. Само 3% от работодателите повишават трудовото възнаграждение на лекарите преминали обучителни форми на ПМО.
„Липсата на нормативен регламент за задължително участие в продължаващото медицинско обучение, недостатъчното финансиране на системата, непозволяващо остойностяване на медицинския труд и реализиране на връзка между качеството на медицинската дейност и заплащане труда на лекарите, създава предпоставки в медицинските  специалистите за неучастие  в ПМО“, каза д-р Павлова.