Общо 61 пациента се включиха в безплатните нефрологични прегледи по време на кампанията „Подагра&Бъбрек. Направи връзка“, организирани от Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, съобщиха от лечебното заведение. Оттам припомнят, че целта на кампанията е била в публичното пространство да се изнесе точна информация за най-честите рискови фактори водещи до увреждане на бъбреците.
„Известно е, че увеличеното ниво на пикочна киселина, което причинява подаграта, е сред основните фактори за бъбречни усложнения, тъй като има пряка връзка с метаболитния синдром и артериалната хипертония. Почти половината пациенти с високо кръвно налягане имат и висока пикочна киселина. Подаграта се преплита като сериозен сърдечносъдов фактор и с диабета“, обясни доц. Атанас Кундурджиев, началник на Клиниката.
Средната възраст на хората, които се възползваха от безплатните прегледи, беше 53 години - 38 бяха мъже, а 23 - жени. От тях 56 бяха с установена лабораторно хиперурикемия (повишено ниво на пикочната киселина), 7 - с асимптомна хиперурикемия, а 49 с анемнеза за поне един епизод на подагрозен пристъп.
От изследваните 51 са оказаха с нефрологичен проблем. При 36 хиперурикемията беше част от метаболитен синдром. При 41 беше установен прием на диуретици, аспирин и др. лекарствени средства, водещи до повишаване на стойностите на пикочна киселина.
„Добре е да се знае, че над 50% от подагрозните кризи се предизвикват от диуретици, които се използват много често при артериална хипертония, при сърдечна недостатъчност. Много е важно при пациентите в напреднала възраст, които имат повече заболявания, терапията задължително да се назначава от квалифициран лекар“, подчерта доц. Кундурджиев.
На всички пациенти бяха дадени препоръки за хранителния режим и начин на живот, които трябва спазват при наличие на високи плазмени концентрации на пикочна киселина и подагра, включващи избягване на месото и местните продукти, както алкохол и газирани напитки (поради съдържанието на фруктоза). На болните с метаболитен синдром бяха дадени допълнителни разяснения за проследяване.
От изследваните 51 пациенти, при които се установи нефрологичен проблем, най-често бяха наблюдавани хронично бъбречно заболяване II-IV стeпен, насложени уроинфекции ,нефролитиаза и кисти на бъбреците.
В резултат на проведените прегледи при 28 пациента беше оптимизирано медикаментозното лечение, а 14 бяха насочени за хоспитализация към Клиниката по нефрология. Двама човека на възраст 24 и 31 години бяха насочени за провеждане на генетично изследване Umod.
При 9 пациенти беше установена нефролитиаза (камъни в бъбреците). Те получиха разяснения за уринни изследвания с оглед установяване на състава на конкрементите. Двама бяха насочени за консултация с уролог.
Други двама пациента със ставни болки бяха насочени за консултация с ревматолог с оглед наличие или отхвърляне на ревматологично заболяване - предполагаем реактивен или ревматоиден артрит.
