Рисковите групи от населението, които най-тежко се засягат от йоден дефицит, са бременните жени и децата на възраст от 6 до 11 години. Това каза пред БНР проф. д-р Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Софиямед" и бивш здравен министър.
„Не случайно се насочваме именно към бременните. На науката е известно, че в първия триместър на бременността се формира мозъкът на човек, благодарение на достатъчно количество тироидни хормони, поради което тяхното наличие е критично важно в този период на бременността. Тези хормони идват само от майката, не от плода, който няма собствена щитовидна жлеза в този период от развитието си и очаква да получи достатъчно хормони от майката. И ако майката живее в област, където няма досатъчно йод (той е субстанцията, участваща в синтеза на тироидни хормони), то тогава тя няма да има достатъчно хормони - това състояние науката нарича хипотиреиодизъм, и мозъкът на нейния плод няма да се формира пълноценно. Това има фатално значение за интелекта на индивида“, каза проф. Борисова.
Кортексът (кората на мозъка) може да не се развие пълноценно, структурно и функционално, обясни специалистът. Затова мотото на кампанията на дружеството е "Йодиране на солта - проста мярка за преодоляване на интелектуалния дефицит на нашата нация", допълни още проф. Борисова.
Проф. Борисова цитира данни от 1912 година, според които страдащите от т. нар. кретенизъм (изоставане в умственото и физическото развитие при силно намалена функция на щитовидната жлеза) само в Банско са били 315 души. През 1931 година броят им е бил 95. През 1956 година обаче от проверени 1 милион души в 4000 селища на България, половината са имали увеличена щитовидна жлеза, а страдащите от кретенизъм в страната са били 6 хиляди души. Затова през 1958 година трапезната сол започва да се йодира с държавно постановление.
Тази година се навършват 60 години, откакто у нас се провежда държавна политика с цел профилактика на тези заболявания. По този повод Дружеството по ендокринология започва информационна кампания с цел да събуди вниманието към последиците от йодния дефицит, а именно - заболявания на щитовидната жлеза. Ендокринолозите подчертават важността на употребата на йодирана, а не хималайска или други видове сол. Проф. Борисова обясни, че солта от планини с висока надморска височина (каквито са Хималаите) е бедна на йод. Тя посъветва да купуваме йодирана сол, с количество йод между 28 и 55 милиграма на килограм.
По думите й 380 000 души във възрастовата група 20-80 години са с намалена функция на щитовидната жлеза в резултат на йоден дефицит, 100 000 жени в детеродна възраст (20-44 години) са с намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% не са диагностицирани.
Пациенти с недиагностицирана повишена функция на щитовидната жлеза обикновено са около 80 процента от пациентите с кардиологични проблеми. Те имат прескачане на сърцето, ритъмни нарушения, посочи специалистът. Намалената функция на жлезата може да доведе и до депресия, проблеми с теглото. В болница „Софиямед“ започва програма и срещу затлъстяване, тъй като 33% от българското население има затлъстяване, а 37% - наднормено тегло. Реално се оказва, че едва 24% от българите имат нормално тегло.
„Ние започваме програма за комплексно лечение на този проблем, като първата стъпка е изключване на нарушенията във функцията на щитовидната жлеза, както и на диабетни нарушения. Тези пациенти могат да имат и неврологични заболявания“, каза още проф. Борисова.
Снимка: Ани Петрова, БНР
