33 000 души умират годишно в ЕС вследствие на инфекции, причинени от устойчиви на антибиотици бактерии

Антибиотичната резистентност се смята отговорна за близо 33 000 смъртни случая годишно в ЕС, а в световен мащаб - за над 700 000. Ако не се вземат мерки, се очаква този проблем да отнеме живота на милиони хора, като към 2050 г. ще се превърне в по-често срещана причина за смърт, отколкото рака. Това каза представителят на Световната здравна организация (СЗО) д-р Скендер Сила на пресконференция по повод старта на Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците 12-18 ноември 2018 г.

По думите на д-р Сила пациентите с инфекции, причинени от устойчиви на лекарства бактерии, са изложени на повишен риск от по-лоши клинични резултати и смърт. За тях се изразходват и повече ресурси в сравнение с лечението на нерезистентните щамове на същите бактерии. Д-р Сила подчерта, че през последните години СЗО работи в тясно сътрудничество с директора на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев, със завеждащия Националната референтна лаборатория доц. Иван Иванов и екипа на НЦЗПБ за създаване на план за действие в България.

„България трябва да продължи допълнително да укрепва надзора и лабораторния капацитет в тази област. Особено важно е да се регламентира и насърчава оптимална употреба на лекарства, включително при животните, и да се осигури подходяща грижа за пациентите при гарантирано качество. Подобрете профилактиката и контрола на инфекциите в България!“, каза още д-р Сила.

Доц. Иванов представи данните от най-новото европейско проучване, публикувани преди няколко дни в „The Lancet Infectious Diseases“. Според изследването 75% от 33 000 смъртни случаи в ЕС са следствие от вътреболнични инфекции. 39% от инфекциите, причинени от резистентни бактерии, са резултат от бактерии, резистентни на антибиотици последно поколение.

На първо място в ЕС по тежест на инфекциите, причинени от резистентни бактерии, са Италия и Гърция. Една трета от смъртните случаи в ЕС са само в Италия, подчерта доц. Иванов. Тежестта на тези смъртни случаи пък вече била по-голяма от тежестта на смъртните случаи на СПИН, туберкулоза и грип взети заедно.

„България е една от първите страни по консумация на т. нар. третогенерационни цефалоспорини в болниците. Това е най-тежкият проблем за ситуацията с резистентността у нас. Това се случва както в доболничната, така и в болничната помощ“, каза доц. Иванов. Той обаче подчерта успеха с намаляването на консумацията на макролиди в обществото, което било индикация за правилното подписване на антибиотици в доболничната помощ.

През 2016 г. е разработен Национален план за действие с мерки, насочени към намаляване неправилната употреба на антибиотици, но трябва да бъде приет и съгласуван с други министерства, припомни проф. Тодор Кантарджиев.

Антибиотичната резистентност се появява, когато различни микроорганизми започват да се променят след излагането им на антимикробни средства. С течение на времето тя възниква естествено, обикновено чрез генетични промени. Антибиотиците се използват повече от необходимото, в грешна доза както при хора, така и при животни, често без професионален надзор, припомни доц. Михаил Околийски, експерт в офиса на СЗО за България. По думите му резистентни микроорганизми се срещат при хора, при животни, в храната, в околната среда и могат да се разпространяват между хора и животни.

По антимикробна резистентност сред животните, от които се произвеждат хранителни продукти, България е една от шестте европейски страни с най-печални резултати, допълни и проф. Христо Даскалов, ръководител на Националния център по безопасност на храните.

Той отбеляза, че в Холандия например, където са приели и прилагат усилено на практика в последните шест години национална междуинституционална програма за правилната употреба на антибиотици, са намалели с 65 на сто случаите на употреба на антибиотици при животни, а в Англия този процент е намалял с 40 на сто за около 4 години.