Употребата на антибиотици у нас нараства, но въпреки това главната причина за резистентност към медикаментите се дължи на твърде високия им дял в селското стопанство. Това обявиха днес експерти по време на дискусията „Рационална антибиотична употреба при деца – обща мисия на лекари, пациенти и институции“, организирана от Комисията по здравеопазването на НС и пациентски организации „Заедно с теб“.
В дискусията, модерирана от д-р Даниела Дариткова, взеха участие програмният мениджър „Антимикробна резистентност“ към регионалния офис за Европа на СЗО д-р Данило Ло Фо Уонг, директорът на българския офис на СЗО доц. Михаил Околийски, директорът на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев и председателят на БФС проф. Илко Гетов.
В рамките на дискусията стана ясно още, че е необходимо създаването на национален план за антимикробната резистентност и правилната употреба на антибиотици в България, който ще бъде част от двугодишното споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването и СЗО. Пред Zdrave.net доц. Михаил Околийски каза, че към този план ще бъде включено като партньор и Министерството на земеделието и храните.
Според данните на СЗО и българските микробиолози основната причина за 70% от заетите легла в болниците у нас се дължи на резистентността на бактериите към тези препарати. Именно заради нея те спират да действат и тя е отговорна за 250 000 смъртни случая на година в света, отбелязаха те. Прекомерната употреба при децата пък води до промяна на чревната флора, астма, затлъстяване, артрит и болест на Крон.
Една от причините за увеличаването на въпросната резистентност у нас е употребата на евтини антибиотици в болниците, поясни проф. Тодор Кантарджиев. „Всеки от нас има в себе си 2-3 кг микроби. Когато вземем какъвто и да е антибиотик, живи остават само тези микроби, които са резистентни на този антибиотик. За да се избегне неправилното и неефективно лечение е необходимо преди изписване на антибиотик задължително да се прави микробиологично изследване", каза той.
