Всяка година в света се раждат над 15 милиона недоносени бебета. През последните 20 години честотата на ражданията преди термин се увеличава процентно в повечето страни. Данните бяха изнесени на Третия глобален форум за подобряване на грижата за недоносените деца, чийто домакин беше България.
За недоносено дете се смята бебе, родено преди завършване на 37 седмица от бременността на майката. Бебе, родено преди термин, може да тежи от около 600 до 2500 грама, като има редки случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама.
Според доклад на Световната здравна организация от 2012 г. всяка година 1 милион деца умират поради усложнения, причинени от преждевременното им раждане.
Форумът, проведен в София, събра 140 водещи здравни специалисти, неонатолози, родители, представители на пациентски организации от 26 страни от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Той беше открит от председателя на Българската асоциация по неонатология проф. Мая Кръстева и Нина Николова, председател на Фондация „Нашите недоносени деца“.
Участниците имаха възможността да се запознаят с опита на редица държави по отношение на грижите за недоносените деца. В рамките на седемте панела бяха представени програми за проследяване след напускане на интензивното отделение, офталмологичните, неврологичните и респираторните проблеми при недоносените и стратегиите за справяне с тях, т. нар. „кенгуру майчина грижа“, стъпките за обединяване на усилията на здравни специалисти и родители. Бяха споделени въздействащи лични истории на семейства, преживяли изпитанието на преждевременната поява на бебето и всички последствия от нея.
Много от лекторите представиха неоспорими факти за това, че майките трябва да имат достъп до бебето си от момента на неговото раждане не само за да се възстановят и укрепнат по-бързо техните бебета, но и за да бъдат самите родители максимално информирани и подготвени за голямата отговорност да се грижат и отглеждат своето дете.
В този аспект, ситуацията в нашата страна следва посоката към положителна промяна в осигуряването на достъп на майките и бащите до недоносените бебета в интензивните неонатологични отделения. „Мисля, че стъпката е направена. Тази тенденция ще се развива в България. Трябва малко революционизиране на нашето мислене като специалисти, за да се приеме този маниер на поведение към родителите и децата повсеместно. Но в сравнение с това, което беше в миналото, ние сме на много, много, много по-високо ниво по отношение на достъпа на родителите“, заяви проф. Мая Кръстева.
От своя страна Нина Николова от Фондация „Нашите недоносени деца“ припомни проучване на организацията, според което у нас все още липсва достатъчно внимание към методите и добрите практики за изграждане на връзка между майката и бебето, но в това отношение нещата се развиват положително. „Ние имаме все повече достъп до интензивните отделения и до нашите деца. Аз вярвам в промяната, защото имаме много добри специалисти и вървим ръка за ръка с тях“, посочи тя и допълни, че бихме могли дори да надминем опита на страни като Германия и Полша.
Силно застъпена беше и темата за необходимите грижи за недоносените бебета след напускане на неонатологичното отделение както от страна на медицинските специалисти, така и от страна на родителите.
Друг акцент на форума беше представеният от д-р Милица Ранкович Яневски, Директор на Института по неонатология в Сърбия, опит в прилагането на т.нар. „кенгуру майчина грижа“ – метод за укрепване състоянието на недоносените след раждането им, препоръчван от СЗО. Този начин на общуване с бебето все още не се прилага достатъчно, включително и в България. Според данни от проучване на фондация „Нашите недоносени деца“, 92.9% от родителите у нас не са имали възможност да се възползват от метода „кенгуру грижа“.
Страната ни бе представена и от началника на Клиниката по неонатология в СБАЛ по детски болести доц. Ралица Георгиева, чиято тема бе за перинаталните проблеми на централната нервна система при недоносените бебета.
