Иновативните технологии поставят пациента в центъра на електронното здравеопазване, оптимизират работата на здравните заведения и повишават качеството на лечение. Около това становище се обединиха представителите на три български болници, извършили стратегическа дигитализация на медицинските, административните услуги и организационните дейности, в презентациите си по време на конференцията “Висококачествено и дигитализирано е-здравеопазване в България”.
ВМА внедрява базисния модел на своята обща информационна система през 2016 г. “Изискванията към системата в момента на създаването ѝ са свързани с автоматизиране на отчетността, съхранението на данните, подпомагане на управлението, подобряване на комуникацията между звената и, разбира се, контрол на разходите, медицинските консумативи и храната”, обясни инж. Георги Янчев, началник на отдел “Медицинска компютърна техника и комуникационни системи” във ВМА.
С времето системата еволюира, като в момента улеснява изключително много както лекарите и административния персонал, така и пациентите на лечебното заведение.
Друг проблем, който във ВМА решават, е въпросът със заявките на клиниките за изследвания на лежащо болните и възможността те да се подават по електронен път. “Свързахме всички апарати, които имат подходящ интерфейс. Вече имаме връзка с всеки един от тях и резултатите излизат в електронен вариант. Това подобри качеството и бързината на работа на лабораториите, което е много важно за пациентите”, коментира инж. Янков.
Таке се създава електронно досие на пациента, в което влизат и снимките от образната диагностика. Системата дава възможност и за външни консултации и наблюдения, както и дистанционно разчитане на резултати.
В медицински комплекс “Д-р Щерев” фокусът при въвеждането на иновативните технологии е върху проекта за нов интернет сайт на клиниката. “Проектът за създаване на новия сайт на нашия център е базиран на иновативната платформа на българското звено на Progress – Sitefinity. Тя дава възможност за създаване на гъвкав, интерактивен дизайн, който с лекота може да се променя цялостно при необходимост. Но най-ценното при нея е възможността за персонален подход към всеки един посетител на сайта”, обясни Иван Тодоров, председател на Съвета на директорите и мениджър „маркетинг“ в „Д-р Щерев”.
Платформата представлява цялостен команден център за дигитален маркетинг и включва множество функционалности, от които най-важната е персонализацията – системата проследява онлайн действията на всеки потребител на сайта и му предлага персонализирано съдържание, отговарящи на неговите интереси. По отношение на управлението на съдържание, системата позволява на организациите да управляват взаимодействието си с клиентите във всички канали и точки на ангажираност, а маркетинговият екип може да прави сериозни промени по цялостния дизайн, без нужда от помощ от ИТ звеното.
Освен това платформата осигурява възможност за анализ. „Можем да следим потребителите, да правим сегментация на аудиторията, като системата прави детайлни анализи за потребителското поведение, което ни позволява постоянно да повишаваме нивото на комуникация. Докато при стандартните интернет страници потребителят сам трябва да търси нужното му съдържание, при тази платформа чрез специални алгоритми системата разпознава профила на потребителя и се опитва да предположи кои части от съдържанието би го интересувало най-много, за да му ги предостави приоритетно, без да се налага да го търси”, разказа Иван Тодоров.
“В отделението по лъчелечение наред със стандартни и изпитани техники, се прилагат и всички най-съвременни методики, позволяващи прецизност и контрол на страничните реакции при облъчването – моделиране на интензитет, радиотерапия и моделирана радиотерапия”, разказа пък Станислав Койчев, медицински физик в отделението за лъчелечение на “Уни Хоспитал”.
“Иновативните технологии осигуряват прецизност и по-точно дефиниране на облъчените обеми, оптимизиране на системите за проследяване в реално време на облъчваните тумори. Те подпомагат и новите диагностични методики, позволяващи по-добра оценка на биологичното разпространение на туморите, системите за контрол на проведеното лечение и минимизирането на вероятността за допускане на грешки”, заключи Станислав Койчев.
